Г. Тение - Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Човекът подгъна коляно пред трите могъщи личности, промълви няколко благодарствени думи и последва прислужника.

— Присъдата над Бертучио е решена по общо съгласие — подзе главният инквизитор, когато остана сам с другите двама. — Той ще умре, за да бъде погребана заедно с него в гроба и тайната му.

— Той ще умре — добавиха другите двама съдии, поклащайки глави.

— Нашата ръка ще го достигне даже в манастира и то, така бързо и така ненадейно, че не ще намери време да издаде нещо от това, което е видял.

— Само той знае онова, което се случи през онази коледна нощ. Предприетото дело трябва да се завърши напълно за благото на Венеция — каза един от помощниците. — Този човек трябва да изчезне, също както изчезна Марино Гримани. Влиянието му върху народа ще бъде превратно и опасно.

— И това трябва да стане по-скоро — подзе другият. — Незаконнороденият син на Гримани се е появил и се е осмелил да ни заплашва… Дожът го мрази.

Вратата към преддверието се отвори. Прислужникът въведе един млад монах в залата на тримата и се оттегли, а монахът се поклони дълбоко.

— Брат Бонифацио свежда глава пред вас в смирение и подчинение — каза той.

— Мълчание, подчинение и въздържание, ето клетвата, която трябва да направиш, за да те приемем на наша служба, монахо — му каза главният инквизитор.

— Готов ли си да — изпълниш новата мисия, с която искаме да те натоварим?

— Брат Бонифацио ви моли да му дадете заповедите си.

— Ти ще напуснеш Венеция още тази нощ и ще побързаш да се качиш на първия кораб, който ще пътува от Киоджиа за Анкона. Щом пристигнеш там, бързо ще се отправиш за манастира на доминиканците в Асколи. Там ще намериш един послушник, чието светско име е Бертучио.

— Слугата на стария дож ли?

— Ако ти го познаваш, мисията ти ще бъде по-лека. Бертучио трябва да умре. Ти трябва да извършиш това така, че да не му остане нито минута време, за да направи една последна изповед. Побързай! След три седмици ще дойдеш да ни съобщиш, че нашата воля е изпълнена и тогава ще получиш богато възнаграждение…

— Вие можете да смятате, че той е вече мъртъв, всемогъщи господари, като че е вече станало. Докато изминат три пъти по 7 дена, аз ще бъда тук на същото място…

Уверенията на монаха бяха прекъснати неочаквано.

Инквизиторите се изтръгнаха от своето равнодушие и отправиха погледите си към голямата врата на преддверието, която се отвори като че тласната от вятъра.

Главният инквизитор вдигна звънчето.

В същия момент Силвио Зиани, началникът на карабинерите, влезе в тапицираната с черно стая.

Бързината му и вълнението показваха ясно, че той е дошъл да направи някое важно съобщение. Той бе първият доверен служител на държавните инквизитори и командваше, както е известно, стражата.

Държанието на Силвио Зиани в залата на тримата показваше, че той можеше да си позволи повече от другите. Забелязвайки монаха, той почака с видимо нетърпение, докато прислужникът го изведе навън.

Когато вратата се затвори зад монаха Бонифацио, той извика:

— Нося ви една добра новина, господари. Незаконнороденият син на Гримани, Марино Маринели е във ваша власт. Моите карабинери го изненадаха и заловиха, когато бе отишъл да търси баща си в канала Орфано!

— Безумецът!… Той е посмял да стори това? — промълви изненадан един от инквизиторите.

— Къде е Марино Маринели? — попита главният инквизитор.

— Поставих го в затвора, господарю.

— Още жив ли е?

— Той е жив и здрав в килията, която граничи със Стаята на истината.

— Ние ви дължим признателност, капитан Зиани, че сте предали жив в ръцете ни този Маринели, чиято смелост граничи с безумието. Той трябва да оттегли думите си, които е казал на дожа и управителя на Сен Марко и трябва, освен това, да заяви, че вече не ще изговаря думите, които е произнесъл така високо. Ще бъде подложен на най-страшни мъки, ако откаже да изпълни тези искания.

Така каза главният инквизитор и по гневното бучене на гласа му можеха да се отгатнат яростта и омразата, които го въодушевяваха.

— Той ще се откаже от думите си и ще се изповяда! — наблегна един от инквизиторите със заплашителен тон. — И не само той ще понесе една строга присъда, но и всички, които се осмеляват да държат бунтовнически речи.

— Всички! Моят бележит брат има право — потвърди другият инквизитор. — И ние трябва да ги търсим в палатите на благородниците. Мнозина от последните изказват недоволство и не желаят да признаят избрания от нас дож. Недоволството трябва да се задуши в зародиша му.