Джанел Тейлър - Нежни екстази

— Никога не забравям подобни неща — дрезгаво й отвърна той.

Тя се засмя весело.

— Толкова ме беше страх онзи ден. Бях забравила какво е да се любиш, без да изпитваш срам и задръжки.

— Днес отново бихме могли да отидем в гората — предложи й той съвсем открито.

Тя се усмихна.

— Може би — съгласи се тя.

— Хайде, малка моя. Време е да ти покажа как трябва да посрещаш мъжа си, когато се е върнал от дълго и опасно пътешествие. — Той я хвана за ръката и й помогна да излезе от водата. Взе едно одеяло и го уви около тялото й. Взе ръката й в своята и тръгнаха.

Намериха прекрасно място, където никой нямаше да ги безпокои. Тя не спря ръката му, която свали одеялото. Той го разстла върху меката трева. Седна, после се усмихна в зелените й очи. Хвана ръцете й и я издърпа до себе си, падайки леко назад, а тя легна върху него.

Тя се разсмя волно.

— Да не би да имаш предвид някой нов урок, любими?

— Защо, след като не съм се уморил от старите? — весело се пошегува той, а черните му очи гледаха дяволито.

Дъхът й спря в гърлото, а страстта се промъкна в прозрачните й зелени очи. Защо той винаги я вълнува така? Не можеше да си представи, че някога се е съпротивлявала или за малко е обръщала сърцето си от него и му се е сърдила? Той беше всичко, от което имаше нужда.

— Тук има много билки с различни миризми, които променят вкуса и ние ги използваме в храната си. Защо не потърсим някои билки за любов? — игриво рече тя, мъчейки се да подтисне смеха си.

Той се забавляваше от вълнуващата й игра. Очите му се изпълниха със смях и любов.

— Да не би да ти омръзвам, след като сме живели заедно само пет зими? Какво да направя, за да поправя тази несправедливост?

— Научи ме на всичко, което знаеш — съблазнително го помоли тя.

— Всичко ли? — повтори той, а после се засмя.

— Може само на онова което би искал да знам — мило продължи тя.

Внимателно и нежно той я обърна по гръб. Устата му се впи в нейната. Скоро вече не забелязваха нищо, освен своята любов. През последните години любовта и страстта им се обогатиха и задълбочиха.

Лек ветрец милваше телата им, а меката слънчева светлина приятно ги топлеше. Целувките му бяха горещи като пустинно слънце. Дрезгавият му глас беше омайващ и покоряващ и още повече я пленяваше. Кръвта й кипеше силно и разпалваше страстта й.

Ръцете й галеха мускулестия му гръб и рамене леко и нежно, а после по-страстно. Притегли го по-силно към нетърпеливото си тяло, подбуждайки го към смелост. Зъбите му игриво дразнеха устните и тялото й, предизвикващи тихи стонове. Ръцете му изследваха всеки сантиметър от тялото й. Събуждаше в нея нови желания, подканяйки я да му се отдаде напълно.

Сякаш никога не можеше да му се насити, тя безмълвно молеше за още. Отдадоха се напълно един на друг без никакви задръжки. Тя мяташе глава на една и друга страна, докато той дразнеше напрегнатите й гърди, Той трепна, когато усети топлите й ръце по тялото си, тъй като тя го възбуждаше по особен начин.

Когато най-накрая той влезе с лекота в пламналото й тяло, тя го прие с бясно желание и трескаво удоволствие, което друга жена не можеше да направи. С всеки блажен удар тялото му жадуваше все повече за нея. Плъзгаше се с нарочно забавени движения, сменяше се с диви удари. Всеки път, щом устните му се допираха до нейните или до гърдите й, тялото му се разтърсваше от желание. Но той държеше здраво поводите на дивия си жребец.

Пленена в омайващия свят на пламтящата страст, та му говореше неща, които никога не бе произнасяла. Телата им, устремени към една и съща цел, се движеха със съвършена съгласуваност.

Очите й блестяха от желание и любов и тя дрезгаво изрече:

— Сега, любов моя. Сега!

Получил очаквания знак, той проникна дълбоко в тялото й, докато и двамата достигнаха до екстаза. Устни, тела и души се сляха и избухнаха в пълно блаженство, което не можеха повече да потискат. В златното затишие след любовта те дълго лежаха притиснати, любувайки се на сладкото спокойствие.

Шали се привдигна на лакът и се взря в привлекателните черти на своя съпруг, спомняйки си за последните шест години, откакто беше дошла в тази огромна необятна шир и срещна този силен и неустоим мъж. В началото любовта им беше забранена и дива. По-късно, след като не можеха да се откажат от страстта си, се пребориха с всички сили, за да стигнат до дръзкия екстаз, който сега преживяваха. Дързък екстаз… как по-подходящо би могло да опише върховната точка на тяхната любов?