Джанел Тейлър - Нежни екстази

Хората в лагера бяха заети е подготовка за Танца на слънцето и тържеството по случай победата, когато се случиха две събития: дойде покана от Стърджис за среща между него и Сивия орел, и Полегналият храст бе положен върху скелето на мъртвите. Бялата стрела учтиво изчака една седмица траур, преди да отиде при Скитащата кошута, за да поиска ръката й, но не преди тя любезно да откаже на Говорещата скала. Все още скърбящ за жена си, Говорещата скала с готовност прие отказа й, тъй като също бе научил, че приятелят му и момичето се харесват.

Скитащата кошута се съгласи при едно условие — ще се съберат само щом бъде построена нова шатра, в която да не витае духът на първия й съпруг. Бялата стрела спокойно се съгласи. Щяха да се съберат две седмици след Танца на слънцето.

Шали изпрати с поглед съпруга си, когато той тръгна да разговаря със Стърджис за примирие. Нощта дойде, а той не се връщаше. Тя задрямваше и уплашено скачаше, разтревожена от дългото му отсъствие. Защо се бави? Дали предложението на Стърджис не беше някакъв пъклен план, за да го хванат в капан? Да не би да са оттеглили предложението си и искат отплата за унищожаването на хората на Ходжис? Дали самият Стърджис не е убит? Или не са одобрили мъдрия му план и са го използвали като примамка за любимия й?

Безкрайно чакане и страдание! Защо тя бе принудена да седи, докато нейният любим се сблъсква със смъртта и опасността всеки ден? Почувства се тъй ненужна и уязвима.

Утрото дойде, а все още нямаше и следа от съпруга й. Не може един разговор да отнеме толкова време! Напрегната, тя отиде да се изкъпе на реката. Съблече се и се потопи с удоволствие в хладката вода. Поплува, за да умори тялото си и да стимулира духа си. Най-накрая тръгна към брега. Излезе от водата и спря, водата стигаше до тънкия й кръст.

Една ръка я хвана за рамото. Дъхът й секна от уплаха и инстинктивно се обърна, за да се отбранява. Срещу нея се изправи усмихнатото лице на съпруга й. Весели пламъчета танцуваха в черните му очи. Палава усмивка повдигаше ъгълчетата на чувствените му устни. Бронзовото му тяло блестеше мокро.

— Ти! — извика тя, а после игриво го плесна по гърдите. — Къде беше? Изгубих си ума от тревога!

— Да не би това да наричаш тревога — да играеш като видра във водата? — закачи я той. — Искаше да говоря със Стърджис за мир. Така и направих.

Той се наведе и я захапа за ухото, после я сграбчи в прегръдката си.

— Какво стана? — възкликна тя с нетърпение, след като забеляза, че той иска да се люби с нея още в този момент.

— Първо да постигна мир с жена си — дяволито продължи той играта си.

— Ако не ми кажеш какво се случи със Стърджис, ще предизвикаш война — задъхано каза тя, малко раздразнена от него, но и възпламенена от действията му.

— Как можеш да ми говориш и мислиш за проблемите на белите, когато аз имам по-належащ проблем? — шеговито й каза той, слагайки ръката й върху мъжеството си.

— Мъже! Няма те цели дни, аз се безпокоя за теб, после се промъкваш и се опитваш да ме прелъстиш? — упрекна го тя.

— Мирът може да почака до следващото слънце, Шали, а днешното слънце е за любовта ни. Липсваше ми и имам нужда от теб. Стърджис иска примирие, както и Сивия орел. Но други трябва също да дадат своя глас. Когато племената се срещнат, ще им предам думите на Стърджис. Аз нямам власт да говоря от името на всички племена, дори на моето, без Оглала да се съгласи. Стърджис вече има голяма власт. Трябва да убеди своите хора, че мирът с необходим. Той ще говори с тях, а аз — с нашите. Не бива да насилваме примирието. Всичко трябва да е съгласувано.

Тя се усмихна с облекчение и възхита.

— Това все пак е началото — оптимистично заяви тя. — Сигурна съм, че ти и Стърджис ще намерите път към мира — убедено каза тя.

— Хубаво ще бъде, ако постигнем мир. Аз също искам синовете ни да поживеят в дни като някогашните — призна той. — Скитащата кошута готви ли се да се съедини с нашия брат? — запита той, сякаш забравил за предишната тема.

— Аз й помагам да постои новия вигвам. Скоро всичко ще е готово. — Тя се облегна към него и леко го захапа по рамото.

Той каза разсеяно:

— Чела, Смелата мечка и Черния облак скоро ще дойдат. Те ще бъдат гости на тържествата и ще наблюдават Слънчевия танц със своите братя Оглала. Имаме много работа.

Тъй като той се държеше, сякаш възбудата му е отминала, за да му напомни, тя запита съблазнително.

— Помниш ли как се любихме първия път, след като се върнах от мъртвите?