Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Въпреки че звучи странно, ми се струва, че всяка инженерна цивилизация, която е в състояние да построи една перална машина, определено може да я уголеми по размер и използувайки същата технология, да построи и летяща чиния. Още повече, че теорията и за двете устройства е горе-долу идентична с „теорията“ необходима за построяването на една водна валявица.

Как става забъркването и завихрянето на етера вътре и около антигравитационния двигател? Както споменахме вече многократно, най-простото увличане, развъртане и завихряне на физическия етер се осъществява посредством неговото материално увличане от въртящите се тежки материални части на антигравитационния двигател, или даже от целия въртящ се корпус на чинията. Следващият по-ефективен начин за увличане на етера е използването на хибридното материално-полево увличане на „електромоторните“ антигравитационни двигатели. То позволява да се намали теглото на техните жироскопиращи маси — на контраротиращите ротор и „статор“, като това „намаление“ на способността им да завихрят етера се компенсира с по-големия размер на жироскопиращото поле, излизащо извън физическите очертания на двигателя и действащо като по-голямо по площ и по-ефективно „полево гребло“ или полева завихряща бъркачка на етера. Този лек полеви вортексор има пренебрежимо-малко тегло спрямо по-тежкия и чисто материален антигравитационен двигател със същата разбъркваща етера мощност. На последно място идва най-ефективния начин за увличане на етера — чистото полево увличане, което се получава чрез жироскопирането на бързооборотни, леки и с по-голям диаметър (от този на чинията) полета, без обаче да участват никакви въртящи се материални части.

Всеки пилот на летяща чиния може да използува нейния антигравитационен двигател — този бордови генератор на изкуствения етерен циклонален вортекс, който преобразява тази създадена от човека машина в истинска планета в миниатюра, за да може тя да лети безпрепятствено през цялата наша Слънчева система с помощта на своя „бордови“ вортекс, използувайки могъщия слънчев вортекс като „опорна рамка“ за отблъскване или за привличане. По същия начин, по който го използуват и планетите, за да се въртят около Слънцето по своите постоянни орбити. Интелигентното управление и насочване на бордовия вортекс ни дава всичко, от което се нуждаем като подемна и двигателна сила, за да може нашият междузвезден гравитолет свободно да кръстосва по най-разнообразни орбити из цялата наша Слънчева система или дори Галактика.

И така, след толкова много описани левитиращи истории, защо да не се опитаме сега да ги обединим всичките и да изградим на тяхна база една стройна обща теория на жироскопната антигравитация? Имам предвид на едно забавно и популярно ниво разбира се. В научния доклад „Теория и практика на антигравитационните двигатели“, който прочетох през май 1994 г. пред академичната конференция в Ленинград на тема „Време, пространство и гравитация“, аз бях предложил за първи път в завършен вид моята GUT теория — моята „голяма обединяваща теория“ на антигравитационните жироскопни двигатели (Терз,V.94). В доклада направих преглед на многобройни секретни експерименти, продължаващи вече около 150 години, и проведени от частно-финансираните изследователски и развойни програми на тайните общества по Земята. Цялата информация за моите проучвания бях почерпил от редки литературни източници, които все пак бяха в „обществения домейн“ (или област) на информация, и съвсем не бяха секретни (Терз, V. 94).

Простото заключение в доклада е, че антигравитацията може да се постигне много лесно, без никакъв „извънземен“, „черномагьоснически“ или пък „научнофантастичен“ хардуеър. Обикновеното въртене около вертикалната ос намалява теглото на всяко въртящо се тяло, независимо от какво е направено то. На всяко едно банално тяло, а не само на тела, направени от екзотичния химически елемент с пореден номер 115 р.

За този тайнствен химически елемент се твърди, че е от извънземен произход, и е бил подхвърлен на американското правителство като технологичен подарък, по точно като технологичен излишък, от извънземната раса на „малките сиви“, за да могат американците да построят своя „първи“ антигравитационен двигател, копирайки го от чертежите на космическите кораби на своите учители. Всичко това се твърди в няколкото поръчкови, или дизайнерски „изтичания“ на информация до американската уфологична преса през последните две години, произлизащи от мистър Боб Лазар-инженер в американските секретни антигравитационни проекти. Той е бивш служител в компанията EG&G и е работил в много секретен проект на военните в най-тайния американски изследователски център в „Областта-51“, „Area-51“, северозападно от Лас Вегас, щата Невада, където се извършва тайното сътрудничество и „коопериране“ между американските военни и няколко различни извънземни раси (Лазар,93; Таф,95).