Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Много други духовни учители са забелязали, във великата Вселена изкачването нагоре по пътя на съвършенството на разбирането и опознаването на Мистериите на Природата е наистина безкрайно. Иначе можем ли само да си представим отегчението и скуката, когато най-накрая се изкачим там горе на върха, и се окаже, че по-нагоре няма нищо повече за откриване и покоряване.

Имам интуитивното чувство, че в нашата земна наука има само мъгляви „етикети“ и академични дефиниции за всяка една от променливите, участващи например в модерната теория на електромагнетизма, или пък в тази на гравитацията. Искам да подчертая, че в повечето случаи това са умишлено замъглени и кастрирани дефиниции. Това са мъгляви и размазани „етикети“, които са като черни кутии, прикриващи от нас почти безкрайния брой от още по-фини и напълно неизвестни нам по-дълбоки и по-вътрешни променливи. Те са скрити на едно по-високо йерархично ниво на организация на материята, скрити зад всяка една от нашите „фундаментални“ и „неделими“ физични величини-черни кутии. По същия начин те са скрити и зад нашите физични „константи“.

Модерната илюминирана академична физика използува константата g на земното гравитационно поле, за да контролира „спина“ (в модерния американски политически жаргон спин значи не само въртене, но също и дезинформация) и да фалшифицира уравнението на гравитацията, като „изземе“ от него извечния спин на етерните циклони на всички материални тела. Зад тази най-важна за нашите дискусии константа g, която е от същия този тип „черна кутия“, както и много от променливите споменати по-горе, са скрити може би дузини, ако не и десетки по-висши и по-фини променливи, за много от които тайните общества все още не разрешават на нашата академична наука даже и да предполага за тяхното съществуване. До разбирането на много от останалите още по-вътрешни променливи сигурно ни делят хиляди или милиони години като интелектуална и социална еволюция на планетна цивилизация.

От дълго разработваната от мен и докладвана на много конференции през последните 2 години обобщена теория на жироскопните антигравитационни двигатели следва простия извод, че те не представляват нищо повече от прозаични генератори на изкуствени етерни вортекси или като вортексори на физическия етер (Терз, V. 94). Нашата още по-опростена теория, изказана на езика на самообразовалите се „автомобилни механици“, не би нарекла тези антигравитационни двигатели с никакво по специално име от обикновени груби завихрящи бъркачки, или просто казано „валявици“ на физическия етер. Бъркачки-вортексори, които увличат, валят, завъртат и завихрят физическия етер, първоначално неподвижен в пространството вътре в кораба и около него, за да създадат изкуствения етерен циклонален вортекс на чинията. След това той взаимодейства с гигантския естествен етерен вортекс на планетата Земя, вихрещ се в противоположна посока, като два магнита с противоположни полюси, за да произведе магическата подемна сила на този ефект. Накрая ние тържествено и благоговейно залепваме на целия този елементарен физичен ефект съдържащия много мистика етикет „антигравитация“.

Антигравитационните двигатели са етерни вортексори, които използуват за създаването и поддържането на етерния циклонален вортекс материалното увличане на етера, упражнявано от всяка груба маса, която се движи или върти в него. Двигатели, които в своите механични конструкции не са по-комплицирани от другите техни въртящи се братовчеди — от бъркачките за вода — тоест от пералните машини. Особено от по-старите цилиндрични модели с капак отгоре и плосък пропелерен диск, въртящ се около вертикалната ос, в центъра на хоризонталното дъно на пералната камера на машината, които завихрят водата в камерата в симетричен водовъртеж, жироскопиращ около вертикалната ос.

Единственото различие между етерните вихрови генератори на антигравитационните машини, и водовъртежните генератори на пералните машини е, че чиниите представляват просто топологично инвертирани отвътре навън, или просто казано обърнати наопаки и уголемени перални машини. Уголемени дотолкова, че „операторът-пилот“ да може да влезе и да се вози вътре в тях. Какво имам предвид? При домашните нелетящи перални машини операторът остава отвън до тях, докато забъркването и завихрянето на водата се провежда вътре в тях, в херметичната перална камера, зад плътно затворения люк-капак. При „летящите чинийни машини“ местата са разменени: операторът-пилот влиза и се затваря вътре в тях, в херметичната кабинна камера, докато забъркването и завихрянето на етера става отвън и около кабината, отново зад херметично затворения люк-врата.