Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните, вибрационните или телепортационните типове антигравитационни двигатели, които също ще бъдат подробно описани в следващия том. Тази кратка глава е само едно „телеграфно“ изложение на огромния фактически материал, съдържащ се в моята подробна десетчасова лекция-видеосеминар (Терз, X. 92), а също и в новата ми книга от около 500 стр., озаглавена „Моето «Откритие» на Антигравитацията“. Тя предстои да бъде публикувана наскоро в САЩ.

Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на дисидентските науки, на адреса, даден в края на тази книга, умолявам запалените на тази тема читатели да имат търпението да изчакат появата на български език на цялата книга, за да получат значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-обстойната библиография по въпроса.

Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в холографната и взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни повтарящи се потвърждения за едно и също физическо явление, идващи от най-несвързани помежду си области на живота и познанието — като представеното тук „доказателство“ на жироскопната антигравитация. Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни континенти, от „съмнителни таблоидни и откровенчески източници“, от „налудничави контактьорски случаи“, или от най-надеждни и необорими академични и военни източници. Всички те отново и отново доказват, че реално съществуващата физическа.

Вселена е значително по многолика, комплексна и многопластова, отколкото и най-отявлената наша фикция за нея би могла да бъде.

Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и само един единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не ми беше минавало тогава, че ще открия толкова много различни антигравитационни двигатели, че ще потряват няколко тома, за да мога да ги опиша всичките.

Урантия 1: Стр. 101, пар. 3. (Урантия, 1955).

Урантия 2: Обобщено заключение от следните пасажи: Стр.175, пар.7; стр.325, пар.5; стр. 473, пар.8; стр. 476, пар.6; стр. 476, пар.7. (Урантия, 1955).

…

В голямата физика тъй наречените „Големи обединяващи теории“ теории, Grand Unified Theories, GUT, са хипотезите и парадигмите, предложени от учените за систематизирането, подреждането и обединяването на законите и взаимодействията от няколко първоначално несвързани области в стройна картина — в една единна нова „менделеева таблица“ на явленията в този ново-обединен раздел.

Нека сега да обобщим набързо това многообразие от различни конструкции за жироскопни антигравитационни двигатели или експерименти, които бяха анализирани до тук в предната глава:

Отначало в тях се използваше въртене само на „груби“ маси, по-късно — на комбинации от едновременното въртене и на маси, и на полета, и накрая се използуваха само чисто полеви модели на ротиране на разни видове полета. Или пък се съчетаваха произволни комбинации от тези три основни типа двигатели. Какво е главното заключение, което можем да направим от всичките тези дискутирани до тук конструкции, на пръв поглед явно съвсем различни по конструкция и несвързани помежду си като физически принцип на действие; несвързани и като време или място на своя произход?

Как се получи така, че всичките тези според официалната наука „вероятно фалшифицирани и изфабрикувани“ от безкрайната човешка фантазия „открития“, че всичките тези широко различаващи се и напълно несвързани във времето и пространството източници на „съмнителни и налудничави“ антропологични истории за механични антигравитационни устройства, събрани от различни места, векове и култури; как се случи именно така, че всичките те сочат към един и същ общ знаменател, а именно към постоянно изтъкваната досега ротация около вертикалната ос? По време на моите дългогодишни търсения не съм срещнал в цялата обширна литература, с която се запознах, дори една единствена история, която да говори вместо за вертикалната ос например за хоризонтална ос на въртене, или за друга наклонена такава. От многото възможни посоки на ориентация в пространството на оста на жироскопиране, в действителност от практически безкрайния брой от такива ориентиращи възможности, винаги имаме неизбежно избрана само и само вертикалната посока на оста на въртене. Това се повтаря във всичките тези несвързани помежду си конструкции, „вероятно изфантазирани и изфабрикувани“ според мнението на официалната академична общественост.