Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Пак по странно съвпадение научих, че гениалният италиански учен-изобретател Гилермо Маркони, ученик на най-великия от великите изобретатели — Никола Тесла (виж библиографията накрая на книгата), за когото тепърва ще пиша в бъдещите книги от поредицата „Летящите чинии на Илюминати“, също експериментирал със сферични вортексни динамомашини. Те твърде вероятно не са представлявали нищо повече от сфери, пълни с жироскопиращ в бесен вихър живак (ТХГ, 1991).

Тези вихрови сферични динамомашини, тъй наречените в секретната немска литература „кълбовидното вихрово динамо на Маркони“, „Markonis Kugelwirbeldynamo“, са били доразработени и значително развити от тайните конструкторски бюра на СС — от отделите Е-4 и U-13 — в основните антигравитационни двигатели на тежащите стотици тонове летящи чинии-дреднаути от сериите „Haunebu“ и „Андромеда“. Те са били построени тайно от СС за немските и глобалните тайни общества зад тях — за техните илюминирани господари, финансисти и благодетели. Това са били тежките бронирани сферични вортексни тахионатори от типовете „Туле“ и „Андромеда“, с диаметри от около 5 м и 15 м съответно. Те в крайна сметка не са били нищо повече от кухи сфери, пълни с устремно въртящ и вихрещ се живак. Жироскопиращ около Вие знаете вече коя ос. За всички тези експерименти ще говорим по-подробно във втория том на тази книга. За тях се разказва в нелегално заснетия през 1991 г. филм „НЛО? Или Третият райх отвръща на удара?“. Той беше заснет от виенския филиал на тайното немско общество „Темпелхоф Гезелшафт“, т.е. немския клон на рицарите-темплиери (ТХГ, 1991).

След въртящите се атомни пумпали и живачни топки, защо пък сега да не опитаме една история за левитиращи синхротрони? Както казахме още в увода, Вселената наистина май е значително по-шизофренична и от най-налудничавите наши представи за нея. В контактьорската книга „НЛО — Контакт с планетата Ярга“ се описва нагледно как по най-прост начин може да се конструира летяща чиния, практически без движещи се части в нейния жироскопен антигравитационен двигател (Стивънс, В., 86).

В гениално-простия синхротронен двигател на чинията на Ярганците с диаметър от около 300 метра, вместо да се върти с бавна скорост от само няколкостотин до няколко хиляди оборота в минута цялата огромна маса на корпуса на междузвездния летателен апарат; в лъча на тороидния вакуумен канал на синхротрона се въртят и жироскопират с релативистка скорост елементарни частици с пренебрежимо малка маса. Самият синхротрон не се върти и е неподвижно монтиран за периферията на невъртящия се корпус на голямата колкото лайнера Куин Мери чиния. Но за компенсация на пренебрежимо малката маса на този жироскопиращ лъч от елементарни частици, ярганските инженери наистина го развъртат така бързо, че „чак и дяволите се разлитат от него“, както идиоматично се изразяват американците.

Тези частици се носят бясно по своя вакуумен „хиподрум“ с релативистична скорост, близка до скоростта на светлината, навъртайки над 18 милиона оборота в минута (или 3×105 об/сек). Обороти, които естествено никога не биха могли да бъдат постигнати, ако се развърта целия тежък корпус на чинията. Така че въпреки малката маса на частиците в този жироскопиращ лъч, произведението от масата и гигантската им ъглова скорост (т.е. об/мин) отново се запазва много висока величина. Тя пък определя голямата подемна сила на лекия двигател (ако същата подемна сила трябваше да се генерира само чрез развъртането на груба физическа маса, двигателят щеше да тежи многократно повече).

И така, каква е поуката от тази история? Вместо да развъртат с бавни обороти целия масивен 300 метров корпус на летящата чиния-дреднаут, тежаща десетки хиляди тонове, създавайки си при това огромни главоболия с постоянната нужда да смазват стотиците лагери на взаимно-въртящите се части от корпуса на този мастодонт — вместо това хитрите Яргански инженери са решили изобщо да не го развъртат. В действителност в техния двигател няма нито една въртяща се и износваща се материална част.

Вместо това те просто са решили да развъртат и жироскопират с много по-голяма скорост само нищожно малките по маса елементарни частици в лъча на синхротрона. Те не се нуждаят от никакво смазване в своя вакуумен магнитен тунел.

След всичките хвърчащи небивалици, разгледани до сега, просто не мога да се въздържа да не разкажа и една история за левитиращи камъни. Не беше ли казал и сам Свети Илия, че „точно така, както острието на брадвата може да плува във водата на река Йордан, точно така могат и камъните да летят в небето“.