Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

VT9: контраротиращ елдвигател.

Такъв тип контраротиращи електродвигатели, а също и дискообразни и тороидни газотурбинни и турбореактивни двигатели, както ще видим по-късно, са били изобретени и от немските инженери по времето на Третия райх, и те са се наричали двигатели на тоталната реакция (total reaction engines) (Веско, 1968).

Кабината на летящата чиния е била разположена на лагери, кацнала най-отгоре в центъра върху ротиращия корпус, и е била жироскопно стабилизирана от малък жироскоп, за да остане неподвижна, без да се върти заедно с диска. За да не „телепортира“ пилотите в бясно въртящата се кабина директно в лудницата.

Представяте ли си да се опитвате да кацнете с чиния, чиято кабина прави само няколко хиляди оборота в минута.

Излишно е да повтарям, че и при този гравитолет от извънземен произход още един път откриваме, че ключът към неговите електрогравитационни двигатели е отново жироскопната ротация около вертикална ос, по-точно двойната жироскопна контраротация около тази ос. Понеже наблюдателният контактьор от Сан Диего не беше забелязал никакви влачещи се зад чинията „тролейбусни“ захранващи жици, съвсем ясно е, че и тук ние още един път имаме пример за антигравитационен двигател, дублиращ се и като генератор на безплатна енергия. След първоначалното развъртане и „наелектризиране“, той започва сам да изсмуква енергията, необходима за полета, от необятния и неизчерпаем физически вакуум.

Колкото по-бързо се върти този двигател, и колкото по-бързо лети из Космоса тази чиния, толкова по-ефективно ще работи нейният генератор на безплатна енергия. Защото, както споменахме и по-рано, ще се увеличава броят на „силовите линии“, които той ще пресича със своите намотки за единица време. Толкова по голяма ще е опасността от стапянето и изпепеляването на целия гравитолет от изведнъж нахлулата от физическия вакуум в него лавина от безплатна енергия.

За тези извънземни цивилизации пък, които все още не са открили двигателите на безплатна енергия, но все пак биха искали да си спестят необходимостта от опъването на километри кабели да захранват своите електро-гравитационни чинии, един руски контактьор и майор от Червената армия предложи елегантен изход и от тяхната ситуация. Той разказа на страниците на списание „Флаинг Сосър Ривю“ за срещата си с извънземни посетители, и най-вече за техните летящи чинии с жироскопиращ ядрен реактор, които не се нуждаят, естествено, от външен източник на енергия.

VT10: жироскопиращ ядрен реактор.

В този модел подемната антигравитационна тяга на двигателя се регулирала по нов и елегантен начин, без да се изменят оборотите на въртене на реактора-жироскоп около вертикалната му ос, както при жироскопиращите ротори на всички предишни модели, разгледани до сега. Тук оборотите се държат постоянни, а вместо това за регулиране на подемната сила на двигателя се използва контрола на скоростта (броя на разпаданията за единица време), а от там и интензитета на ядрената реакция вътре в реактора. Това се постига чрез простото потапяне или изваждане от него на регулиращите реакцията забавителни пръти. Тази схема много елегантно потвърждава и експериментите на Козирев за усилване на антигравитационната подемна сила при комбинирането й с един ентропиен физически процес. В нашия случай това е еднопосочната и необратима във времето реакция на разпадането на атомните ядра в жироскопиращия ядрен реактор.

След като въведохме невероятните антигравитационни двигатели — атомни пумпали, сега защо пък да не разгледаме съобщения и за летящи живачни топки. В езотеричната и уфологична литература има описани случаи на използуване на живак в антигравитационните устройства на земни летящи колесници от древността (като в древноиндийския епос „Махабхарата“). Или за използуването му в антигравитационните устройства на долетели до нас извънземни пришълци. Или пък използуването му в прости древни алхимични експерименти с левитиращи топки (твърде вероятно направени от стъкло и пълни с живак), които левитират и се издигат сами във въздуха, след като се нагреят върху горяща свещ.

Сякаш по странно съвпадение едни от последните немски подводници, измъкнали се от блокадата на Съюзниците в самия край на Втората световна война, и устремили се към тайната нацистка колония Ной Берлин на Южния полюс, южно от Южна Африка, са били натоварени именно с контейнери пълни с живак. Като че ли Третият райх се е бил загрижил, измежду всичките други сериозни проблеми пред себе си, за състоянието на зъбите на стотината хиляди концлагеристи, тайно прехвърлени още преди края на войната с гигантските транспортни подводници в суперсекретната колония Ной Швабенланд на Южния полюс, та е бързал да запаси базата с живак за техните амалгамени пломби.