Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975 г. проф. Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския колеж по наука и технология в Лондон, измисли и демонстрира този експеримент, като че напук, точно под носа на Илюминати и на тяхната глобална лондонска щабквартира. „В този експеримент се овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да задвижи една антигравитационна машина“. Професорът бе вече световноизвестен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики, 1990).

Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.

Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече от килограм — два на пръста му.

През 1993 г. аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп — 20 килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5–6 хиляди об/мин — значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората — вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30 об/мин.

И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3–4 килограма. Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално напред ръка.

VT8: Лейтуейт.

Какво обяснение дава академичната физика на това явление? Съвсем повърхностно и замъгляващо. Съставя се уравнението на моментите на всички сили, действащи върху жироскопа, и се доказва, че те се уравновесяват, поради което жироскопът запазвал положението си в пространството. Изобщо се пропуска съществената разлика между двата случая, когато един и същ жироскоп е двойно-ротиращ по инерция, и когато той е форсирано-развъртан по същите оси. Простият училищен експеримент с форсираното развъртане на жироскоп (използвайки два електродвигателя) едновременно по две оси (основната вертикална ос, около която се върти рамото-радиус-спица; и вторичната — оста на самото рамо-радиус, около която се върти двойно-ротиращия жироскоп) показва, че издигането нагоре над хоризонталната равнина на свободния край на рамото-радиус с тежкия жироскоп на края си (което е пропорционално на олекването на натиска на оста на жироскопа в неподвижната централна опора), е пропорционално на ъгловите скорости на въртене около тези две оси. Академичната теория просто постулира, че натискът на оста на жироскопа в централната точка на опората, около която той се върти в кръг, е равен на теглото на жироскопа, сиреч не се забелязва никакво олекване, независимо какви са двете ъглови скорости. Човешката ръка е толкова добър датчик на всякакви налягания и натоварвания. Тя със сигурност би усетила разликата между 20 и 2–3 килограма (тоест намаление от 17–18 кг.), демонстрирана при горния експеримент с 20-килограмовия жироскоп.