Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

U057 Сърл чиния.

Вместо да организира едно голямо изследване на революционните твърдения на изобретателя, английската академична общност, заедно със спецслужбите зад нея, и тайните общества зад всички тях, затварят Джон Сърл за няколко години в психиатрична клиника. Мозъкът му е основно „промит“ и „изплакнат“ от натрапчивите му шизоидни мисли. Цялата негова библиотека, работилница и записки, т.е. плодовете на самоотвержения труд на целия му живот, са откраднати и присвоени от британските спецслужби, по поръчка на банкерите и Илюминати зад тях, за по-нататъшната им доработка в техните частни тайни проекти. Без естествено да му заплатят и пени за това.

До тук разгледахме геометричните и физични сходства и общите знаменатели на многобройните истории за летящи чинии от моята колекция — като вертикалната ротационна симетрия, а после и въртенето около вертикалната ос по време на полет на не малка част от летящите чинии, или на техните антигравитационни двигатели. Тези прилики могат да бъдат обсъдени не само в светлината на публикации в „съмнителни и жълто-булевардни“ (за академичните корифеи) таблоидни източници, или в още по-съмнителните откровенчески извори; но също така и в светлината на значително по-надеждни академични публикации. Някои от тези кратки съобщения са само малки мимолетни „надзъртания“ в дългогодишните и често нелегални изследвания по антигравитация на учени-дисиденти от много страни по света. Нека да започнем хронологически от самото начало.

През 1974 г. българското научнопопулярно списание „БТА Наука и техника“ първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи. При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се повишаваше, когато в непосредствена близост до него се поставеше някакво ентропийно явление — някакъв физически процес, който е еднопосочен и необратим във времето.

Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски контактьор — офицер от Червената армия. Този антигравитационен двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през целия си живот.

VT6: Козирев везни.

Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на пролетарската Съветска наука отсичат: „Да се уволни незабавно и да се прати по етапен ред в Сибир!“ Големият съветски учен прекарва почти две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91).

Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в манчестърския ежедневник „Гардиън“ същата хипотеза (Клоуз, 86). Той писа: „… така както въртящите се електрически товари «чувстват» магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват магнитната антигравитация.“ В резултат на което ротиращите маси вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти, бих продължил аз.

А през 1987 г. случайно чух след полунощ радиопредаване на радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет. Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се е занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е уволнен и изгонен от МТИ.