Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

OCAR3.

С третия таблоиден случай се сблъсках на моя лекция в един американски град. При мен дойде младеж и ми разказа как като дете изведнъж му хрумнало да вземе голяма дългосвиреща грамофонна плоча, да разшири отвора в нейния център и да го направи квадратен. После надянал плочата на квадратния вал на обърната нагоре ръчна дърводелска каналокопаеща фреза, която е една от най-бързооборотните електрически машини с около 10 — 12 хиляди оборота в минута. Включил тока и фрезата развъртяла плочата много бързо. Младежът с учудване забелязал, как плочата се откачила от вала и плавно се издигнала във въздуха вертикално нагоре.

VT2: фреза с грамофонна плоча.

Още по-ефектна история ми разказа по телефона млад последовател и „нелегален“ конструктор на летящи чинии, по време на мое радиошоу с Мартин Дейвис — най-авангардния радио-коментатор от Солт Лейк Сити, столицата на мормонския щат Юта.

Като малко дете нашият изобретател ненадейно изявил горещото желание да залепи с широки лепенки по периферията на едно фризби няколко миниатюрни ракетни двигатели с твърдо гориво, използвани в ракетомоделизма. Разположени и залепени с лепенките хоризонтално по ръба на фризбито, и изхвърлящи своите газове по тангентата на диска, всички в една посока естествено, малките ракетни двигатели го развъртали с изключително голяма скорост в хоризонталната плоскост. Около — трябва ли да повтарям отново — вертикалната ос. Преди старта фризбито било надянато на метална ос, и след едновременното възпламеняване на ракетните двигатели с електрическите запалки, фризбито се развъртяло, излетяло нагоре и моят приятел никога повече не го видял. То просто шеметно изчезнало нагоре в небето.

Могат да се сложат толкова двигатели около периферията на фризбито, колкото могат да се поберат там, без да са съвсем нагъсто, за да се получи така, че два съседни двигателя да си блокират един на друг струите газове, изхвърляни от соплата им. По мои съображения би трябвало посоката на въртене да е такава, че фризбито да се върти обратно на часовниковата стрелка, наблюдавано от земен наблюдател, гледащ отдолу нагоре към издигащото се фризби.

VT3: фризби с двигатели.

Най-важното в целия разказ е, че без моят познат да подозира каквото и да било сходство, почти 40 години по-рано от неговия детски експеримент точно същата конфигурация е била използвана от немските конструктори на истински 15-метрови ракетни летящи чинии-изтребители. В техния случай те са монтирали, вместо миниатюрните детски двигатели за ракетомоделизъм, няколко стандартни ракетни двигателя извън борда на лещовидния корпус, които са го развъртали около вертикалната му ос (виж глава 6.6.).

Чувайки нашето радиошоу, пазителите на чистотата на академичната партийна линия биха се развикали единодушно: „Каква отвратителна фалшификация!!! Веднага да се затвори цялата радиостанция!“ Много малко от моите български читатели биха очаквали подобна реакция от американските управляващи кръгове, смятани за гарантите на световната демокрация в края на ХХ-ти век. Но именно точно това за малко не се случи на една частна телевизионна станция в Сан Франциско — в действителност единствената телевизионна станция в целите Съединени Щати, която се осмели да покаже в края на 70-те години, въпреки недвусмислените „директиви“ отгоре, забранения и все още не излъчван никъде другаде в САЩ документален филм на БиБиСи за тайния полет през май 1951 г. на гравитолет със смесен руско-американски екипаж на борда до Марс, и успешното им кацане там (Терз, VI.91). Тези частни космични програми ще бъдат обсъдени най-подробно в моята следваща поредица „Алиса в страната на чудните чинии“, в която ще отразя още по-многобройните тайни космични програми на Илюминати след Втората световна война.

В американската уфологична литература прочетох за може би най-драматичната история за безследно изгубена чиния. В нея „самоук автомобилен механик“ взел и обърнал нагоре с режещия нож своята бензинова градинска тревокосачка, от най-широко разпространения вид, които се бутат ръчно от ходещия зад тях човек. След това развинтил нейния нож, а на негово място затегнал върху вертикалния вал на двигателя плосък меден диск с диаметър от около 50–60 см, и с дебелина от 5–10 мм — толкова, колкото да не се огъва и вибрира, когато се завърти. С това цялата импровизирана „летяща чиния“ била готова за полет.

След като завършил своето предстартово отброяване, нашият храбър механик издърпал стартерното въже, запалвайки двигателя на косачката. И загледал с невярващи очи драмата, разиграла се пред него. Медният диск набирал все по-бързо обороти, докато накрая се покрил със странно синьо сияние по периферията си. Оборотите все повече се усилвали, а с тях и сиянието. В един момент валът на двигателя необяснимо защо се скъсал от умора и освободеният диск се развъртял още по-бързо, покривайки се целия с това мощно сияние. След което изведнъж се стрелнал нагоре в небето, и изчезнал от погледа на онемелия изобретател, обвит в още по интензивното синкаво-виолетово сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа на вратата му.