Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Първото „съмнително жълтобулевардно“ съобщение открих преди много години на страниците на таблоиден вестник, който за съжаление не запазих. В него се разказваше, как английски градинар пробил отвор в средата на дъното на празна пластмасова купа за салата, след което поставил и залепил картонена тръбичка-лагер в дупката. После надянал готовата купа с тръбичката на метален прът, който служел за вертикалната ос на въртене на тази домашно изработена „летяща чиния“. Намотаното около тръбичката въже се издърпвало като стартер на двигател на лодка, и развъртало купата, нанизана на вертикалния шиш, привеждайки я в бързо въртене в хоризонталната равнина. След развъртането купата започвала бавно да се издига странно защо нагоре, гладкия метален прът.

VT1: салатиера в менгеме.

Жироскопиращата салатиера на безименния английски градинар-самоук, развъртана чрез издърпването с ръка на намотано около центъра й въже.

Втората подобна таблоидна публикация намерих съвсем случайно в американския жълто-булеварден вестник „Глоуб“, където се описваха експериментите, направени от пенсионирания нефтодобивен инженер Санди Кид от Уелс (Кид, 88). В своите многобройни устройства той използувал механични системи от два маховика или жироскопа, въртящи се (по-точно форсирано-развъртани) едновременно по две оси: основната ос — вертикалната, а втората спомагателна ос — хоризонталната. Можем да наречем подобни разработки двуосни жироскопни устройства. При първото устройство маховиците били задвижвани от обикновена електрическа бормашина, монтирана „извън“ системата. С включването й тя започвала да развърта маховичната система, привеждайки я във форсирано двойно жироскопиране. Цялата тежка 10-а килограма жироскопираща конструкция започвала бавно да се издига нагоре по гладката добре смазана централна ос, на която била надяната и лагерувала.

U056: факсимиле от статията за Санди Кид.

За по-голяма автономност вторият експеримент на инж. Кид бил задвижван от малък бензинов двигател за самолетни модели, вече носен „на борда“ от самото устройство. То било окачено на въже през две макари, и било балансирано по тегло с контратежест. В момента на включването на бензиновия двигател, благодарение на развития двойно-спинов антигравитационен ефект, жироскопната система явно губела малка част от теглото си. Но това все пак било достатъчно, за да се наруши баланса с контратежестта. Тогава цялата система започвала бавно да се издига нагоре, а контратежеста да слиза надолу. Колкото и невероятно да звучи този експеримент, той бе показан по американския научнопопулярен телевизионен канал Дискавъри, като препредаване от телевизията в гр. Дънди, Уелс. (Желаещите експериментатори могат да си поръчат копие от програмата от нашата академия.)

В раздела за академичните потвърждения на нашата жироскопна хипотеза за антигравитацията ще се запознаем с експеримента, проведен от проф. Ерик Лейтуейт от Британския имперски колеж в Лондон. Устройството на професора не е нищо друго, освен едната половинка на горния експеримент. То представлява като че ли „разрязаното“ по вертикалната ос на ротация на две еднакви половини устройство на инж. Кид, описано току-що.

Оказва се обаче, че тези „досадни самоуки изобретатели“ са експериментирали не само с двуосни устройства с два вторични паразитни жироскопа (носени от главния жироскоп-майка), като инж. Санди Кид, но са изследвали на своя глава също и случаите с три, четири и повече вторични паразитни жироскопа, въртящи се заедно, „на хоро“, около вертикалната ос, носени от главния жироскоп-майка Това са антигравитационните устройства на един анонимен изобретател от Финикс, Аризона, чиито чертежи ще бъдат включени в моята подробна книга „Моето откритие на антигравитацията“. Освен тях ще спомена и 20-годишните експерименти на Инж. Спартак Поляков от секретния рязински електронен институт край Москва, който публикува в своята самиздатска книга „Въведение в експерименталната гравитоника“ подробните чертежи, описания и резултати от многогодишните си експерименти с дву- и три-осни жироскопни системи с главен жироскоп-майка, носещ върху себе си 2, 3 или 4 паразитни вторични жироскопа. Инж. Поляков беше получил намаление на теглото с 1.2 килограма! на такава жироскопираща система с тегло от 20-ина килограма (Поляков, 89).

U032: Поляков, 4 върху един жироскопа.

Идеята за многобройни малки паразитни жироскопи, въртящи се в кръг около централната ос, монтирани и носени от основния жироскоп-майка, се развива напълно в предложените през шестдесетте години от англичанина Отис Кар патенти за летяща чиния с антигравитационен двигател с безплатна енергия. В нея има над дузина такива вторични жироскопи, носени и развъртани от централния главен жироскоп-майка, който е оформен като плосък пръстен с диаметър от 10 метра; с многобройни вертикални шахти, наредени еквидистантно по периферията му, във всяка от които е разположен по един вторичен жироскоп (Чилдрес, 87).