Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

U050: НЛО с димни кълбета над Перу.

От Южна нека да се прехвърлим в Северна Америка. Кугелблицът над планината Райниер. Също се отделя черен дим след кълбото — лошо изгаряне на керосина.

U051: 2 НЛО с инверсионни следи след тях.

От Западното крайбрежие нека да се прехвърлим сега в американския среден запад. Вече няма черни димни кълбета след чинията. Поради по-високата температура на горене, то е пълно, в атмосферата на изобилен кислород, и затова не се образуват сажди.

U047: Японски ракетни чинии.

U054: Струите газове от 5-моторната ракетна чиния.

U053: Руски ракети-призраци над Скандинавия.

Шпицберген статия пълен текст.

B&W KRNGL: Крингелблицът над скалистите планини?

2KRNGL (2+1): = S15 German BSM Donutblitz.

U37 USAF Donut.

Под тях S13 Аржентински пилот.

Японеца видял кугелблица в Митсубиши.

Ракетите-призраци над Скандинавия.

Същите тези, а също и по-големите модели с диаметър от 50 м са били пленени от руснаците, заедно с техните инженери, и са били доразработени в Сибир след войната. За това ще разкажа в 11 глава на тази книга. Руснаците успели да се доберат до плановете на първите два вида — тези с 15 и 50 м. Те ги преработили и успешно ги тествали в края на 40-те и в началото на 50-те години в небето над Скандинавския полуостров, в резултат на което в тази част на света възникнали множество истории за ракети призраци.

Уфолозите в тази страна положиха енергични усилия (по време на годишното събрание на MUFON) да ни убедят, че тези призрачните ракети над Скандинавския полуостров не са нищо друго освен гъски, летящи в стегнати авиационни формации и предизвикващи красивия стратосферен contrail?. Дори се опитваха да ни убедят, че поради перфектността на шведската социална система дори дивите животни получават парични помощи и са хранени принудително през цялата година. Поради необикновената си форма тези гъски можели от време на време да сменят посоката на движение под ъгъл от близо 90 градуса със свръхзвукова скорост. Наистина вълшебни птици. Въпреки тези усилия фактите показват съвсем друго.

Правят се енергични опити да ни убедят, че летящата чиния, разбила се през 1952 г. над Шпицбург, е била с извънземен произход. Тайното правителство по-скоро би допуснало, че съществуват извънземни, че те кацат на нашата планета, дори че част от разбитите летящи чинии са били поправени от американската армия. То би признало всичко това, но не и фактът, че страна от Третия свят като Русия през периода 1947–52 г. е строяла и успешно е използвала при полети около Земята чинии, които на всичко отгоре са били задвижвани от примитивни немски двигатели V-2, от времето на Втората световна война. Въпреки тези усилия на определени сили в САЩ в репортаж в местен вестник за откритията на Норвежката военна комисия за разследване се казва, че разбилата се блестяща сребриста чиния е била 48 м в диаметър, имала е 48 дюзи на ракетни двигатели по периферията й, летяла е на височина до 160 км (космическата орбита около Земята е на височина между 120 и 150 км) и продължителност на полета 30 000 км (3/4 около Земята или 1,5 обиколки на планетата без спиране?). Отгоре на всичко надписите върху нея са били на руски език. Разбилата се летяща чиния е била вариант на летящите дискове на Миите с диаметър 50 м и с 48 двигатели V-2 на борда. Руснаците се добрали до чертежите на тази конструкция и на разработките на Хабермол и трескаво продължили изследователската дейност в тази насока в секретните институти някъде в Сибир зад Полярния кръг (които още редовно си разменят сведения с техните американски и британски колеги за напредъка в работата си, скрити зад димната завеса на Студената война).

Lear, John, 1, 1987, From Lear.TXT,

KeelyNet BBS???

General James H. Doolittle went to Sweden in1946 to inspect a flying saucer that had crashed there in Spitzbergen.

Множество очевидци от Латинска Америка в началото на 50-те години свидетелстват, че са виждали бълващи дим летящи чинии. Това доказва съществуването на турбореактивни чинии с двигатели с вътрешно горене от тип BSM, конструирани от имигриралите там немски инженери. Тези летящи чинии са използвали керосин и очевидно са имали проблеми със запалването. По тази причина зад тях се получавал облак черен пушек както след раздрънкан южноамерикански автобус със стар дизелов двигател. Този проблем може лесно да се разреши с помощта на триизмерния чертеж на BSM в Look Magazine. Ясно се виждат неправилно поставените запалителни свещи в някои от камерите с вътрешно горене и те просто трябва да се разменят, разгледаните в тази глава прощъпулни немски дизайни на чинии с двигатели с вътрешно горене, изхвърлящи гъсти кълбета дим след себе си при своя полет. Те са назовавани след Втората световна война именно с това си име на „Smoke-puffing UFOs“ — „хвърлящите пушилка НЛО“ от уфолозите от Латинска Америка, където в много частни секретни подземни бази немците продължават своите изследвания след войната.