Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

1. Демонстрация на модел на летяща чиния с бутален двигател с хибридна хеликоптерно-витлова и антигравитационна подемна сила:

Ако някой иска да получи експериментално доказателство и да види демонстрация на жироскопна антигравитационна подемна сила, може да направи съвсем прост опит, който ще му струва 60 долара. Експериментът се прави с модел на летяща чиния от стиропор, разпространяван от години от американската верига от магазини за играчки „Toys’R’Us“. Задвижва се с витло, захранвано от бензинов бутален минидвигател и използва хибридна подемна сила — аеродинамичната хеликоптерна подемна сила и антигравитационната сила от въртящото се в обратната посока жироскопиращо тяло от стиропор. При внимателно прочитане на указанието за действие на играчката се оказва, че летящата чиния не може да лети само благодарение на подемната сила на витлото. Ако двигателят започне да работи и вие пуснете чинията във въздуха без да я завъртите, тя ще падне на земята. Също така ако я оставите с работещ двигател на масата, тя няма да се вдигне във въздуха.

Също така е невъзможно да полети, ако след като е заработил двигателят, завъртите тялото от стиропор (около вертикалната му ос, разбира се), НО в погрешната посока по часовниковата стрелка. Единственият начин да накарате играчката да полети е с ръка да завъртите тялото от стиропор подобно на фризби в посока, обратна на часовниковата стрелка, хвърляйки го едновременно с това във въздуха. По този начин се създава допълнителна антигравитационна подемна сила от контраротиращото тяло, която заедно с аеродинамичната подемна сила го държи във въздуха.

След първоначалното внасяне на енергия в системата (завъртане с ръка в посока, обратна на часовниковата стрелка) в момента на хвърляне във въздуха, контраротацията на тялото в обратната посока на въртене на витлото (спрямо вертикална ос) се поддържа от действието на двигателя. Той е прикрепен към тялото от стиропор на чинията. Действието се състои във въртене на целия блок в обратна посока на витлото.

Тези два източника на контраротация са достатъчни, за да поддържат постоянното въртене на летящата чиния след първоначалното хвърляне. По този начин част от енергията от двигателя се отвежда директно за поддържане на много по-ефективното жироскопно антигравитационно въртене около вертикална ос на цялото тяло от стиропор (заедно с блока на двигателя и резервоара за горивото). По този начин се създава критична допълнителна антигравитационна подемна сила, без която летящата чиния не би могла да лети (ако се използва само аеродинамичната подемна сила от витлото). Обяснението на този прост физичен експеримент на цена 60 долара не може да се види дори в учебниците за висшите учебни заведения и в дебелите книги за следдипломни квалификации и аспирантури. Книгите с тези знания, известни на теоретичните физици, работили за тайните общества, са били иззети от обществените библиотеки.

2. Демонстрация на експеримента на проф. Лайтуайт (Лондонски кралски колеж, 1960) за намаляване на теглото на двойновъртящ се 20-килограмов метален диск (автомобилен двигател балансира летящото колело). То се върти едновременно около хоризонтална ос с 5000 rpm/s (задвижвано от ъглова шлифовъчна машина) и с 30 rpm/s около вертикална ос (задвижвано ръчно от човека, който провежда опита и държи дръжката на уреда хоризонтално като тенис ракета). По този начин се постига намаление на теглото от 10 до 15 кг. Можете да получите от нашата академия видеоклип на японската телевизия. Той показва как провеждам пред аудитория експеримента на Лайтуайт по време на лекторската ми обиколка из японски университети през 1993 г.

3. Експериментът на Сенди Кид с два жироскопа „бебета“ (апарат с два диска, който представлява два уреда на Лайтуайт събрани заедно). Те контраротират около вертикална ос и едновременно с това тази ос се върти около друга вертикална ос. Експериментът е заснет на видеоклип от телевизия Дънди, Шотландия, и канал Дискавъри, САЩ.

4. Демонстрация на американски патент: Фризби, захранвано с енергия от 3 модела на ракетни двигатели, монтирани тангенциално по периферията му. Те въртят фризбито около вертикална ос. Жироскопната антигравитация издига нагоре по вертикалната ос въртящото се фризби.

5. Документални свидетелства от масмедиите и пропагандния отдел на НАСА, показващи астронавти от Аполо. Те кацат на луната не с неколкостепенни ракети, а със замаскирани антигравитационни устройства. Виждат се следи от аблационен кратер под огромния двигател (с дюзи с диаметър 2,3 м) на модула за кацане. Веднага след кацането от дюзите се виждат едва 30 см над натрупания непертурбиран лунен прах. Списание LIFE, юни 1969 г.