Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Донътблиц:виж Крингелблиц.

Дреднаут:от dreadnought — страшилището на моретата — първите големи тежко-въоръжени и бронирани военни линейни кораби от Първата световна война, наследници на по-малките броненосци и крайцери. Например германския флагман „Бисмарк“, потопен от англичаните. От тогава е останало като нарицателно за всякакви големи военни кораби, и още повече немски.

Елемент с пореден номер 115:химически елемент с пореден номер 115 и с вероятен извънземен произход. Не случайно физиците от тайните американски проекти на шега са му дали името ънъбтейниъм, Unobtainium, или елементът, който не може да се набави от никъде. В няколкото дизайнерски утечки на информация до американската уфологична преса, произлизащи от инж. Боб Лазар, за него се твърди, че е от извънземен произход, и е бил подхвърлен на американското правителство като технологичен подарък, по точно като излишък, от извънземната раса на „малките сиви“. Инж. Боб Лазар е бивш служител в аерокосмичната компания ИДжи&Джи, EG&G, и е работил в много секретен проект на военните в най-тайния американски изследователски център в „Областта 51“, Area-51, северозападно от Лас Вегас, щата Невада (Лазар, 93; Таф, 95). Въпреки тези „умишлено-изтечени“ откровения за извънземния произход на откритията по антигравитация като единствената възможност да се построи антигравитационен двигател, постигнати в тайните американски военни проекти в суперсекретната база в Невада, простото и противоположно заключение в нашата книга е, че антигравитацията може да се постигне много лесно. Без никакъв „извънземен“, „черномагьоснически“ или пък „научнофантастичен“ хардуеър. Простото въртене около вертикалната ос намалява теглото на всяко въртящо се тяло, независимо от какво е направено то — на всяко тяло, а не само на тела, направени от елемента с пореден номер 115.

Ентропийно-жироскопен антигравитационен ефект:взаимодействие между две физически явления: между въртене и необратим във времето процес. То се наблюдава около въртящ се жироскоп, като интензитетът на антигравитационния му ефект се повишава, когато в непосредствена близост до него се постави някакво ентропийно явление. Това е физически процес, който е еднопосочен и необратим във времето. Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както видяхме в главите за немските летящи чинии, горенето на авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на бързо жироскопиращите двигатели на немските правопоточни, реактивни и ракетни чинии-пумпали. Или пък разпадането на атомното ядро във въртящия се ядрен реактор-жироскоп на извънземната чиния, описана в глава 1.4. от руски контактьор — офицер от червената армия. Гениалният руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград е един от първите, който описа това явление в „нелегалния“ съветски академичен печат.

Етер, физически:физическа субстанция, която заема едно по-фино, по-ниско йерархично ниво на организация на материята, под елементарните частици. Всяко материално тяло, съставено от молекули и атоми, може да се разгради чак до съставящия ги физически етер, като при това се отделя енергия, значително по-голяма от ядрената или термоядрената. Във Вселената всичко е съставено от енергия. Материята е само забавена в своите вибрации енергия. И в тази регресия на все по-забавящи се вибрации, чрез която се слиза от чистата начална вселенска енергия към все по-гъстите форми на грубата материя, етерът стои по-близо до първоначалната и основна енергия на Вселената, отколкото елементарните частици например. Едно от най-обстойните описания на вездесъщността на физическия етер във Вселената може да се намери в книгата-откровение „Оаспи“. В обширните обяснения в нея, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика около нашата планета Земя, се споменава за повсеместното присъствие и неизбежимост на физическия етер в цялата Вселена изобщо, и неговото присъствие около всяко едно материално творение по-специално, под формата на един вечно въртящ се циклонален вортекс (Оаспи, 1882: Хорст, 1987).

Етерен вортекс:циклонален вихър, създаден от завихрянето на физическия етер около една точка — например около едно материално тяло. Етерът съществува навсякъде в Космоса, и в най-дълбокия „вакуум“ там. Но никъде в космичното пространство не съществува такова нещо като „стационарен“ етер, „закован“ за абсолютната отправна система на Вселената. Според монументалните физични откровения на книгата „Оаспи“, във великата Вселена всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексира: не само материалните тела, но също и техните неотделими и неразделни етерни „двойници“ или „спътници“. Това „постоянно присъствие“ се изразява под формата на един неотделим етерен двойник на всяко физическо тяло — на един вечно въртящ се етерен вортекс, вихър, циклон или чакра. От микроскопичните елементарни частици, през молекулите и материалните предмети, чак до планетите, звездите, галактиките и галактичните купове — всички те притежават своите вечно въртящи се етерни циклонални вортекси (Оаспи, 1882: Хорст, 1987). Тези етерни спътници се въртят и вихрят със същата скорост, както техните материални господари, най-малкото там, където вортексът пресича повърхнината на материалното космическо тяло. Това важи в пълна сила и за Земята като планета. Така че, когато Земята се върти, нейният неотделим етерен спътник, нейната чакра, се върти със същата скорост, като нея — поне мерено на повърхнината на Земята. А взаимодействието между етерните циклонални вортекси на телата е основата на техните гравитационни и антигравитационни взаимодействия (виж глава 2.3.).