Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Огромните подземни градове-преизподни, показани в безсмъртния немски черно-бял и ням „фантастичен“ филм „Метрополис“, правен от Фриц Ланг в ранните тридесет години на нашия век, започват да ми изглеждат твърде реални и възможни. Особено след цялата дискусия в настоящата глава върху германското подземно строителство, изпълнено само 10 години след като е сниман филма.

След дълги размишления по въпроса за вече 50 годишната история на тайните подземни проекти на Илюминатите, постепенно пред мен започнаха да се откриват истинските причини за това трескаво зариване дълбоко под земята. Започнах да разбирам, че Империята на космозлото и на мрака, че Империята на тъмната страна на силата винаги е предпочитала да върши своите грозни машинации в дълбоката секретност и полумрака на подземните зандани. Набързо ще изброя най-важните причини за това маниакално зариване надолу в бездните на тъмнината, и за поддържането на уникалната суперсекретност около подземните проекти.

Премахването на частната интелектуална собственост.

Бомбардировките на съюзниците съвсем не са истинската причина за дълбокото зариване под земята на немските антигравитационни и други напреднали изследователски програми. Точно обратното, струва ми се, че и бомбардировките, както и цялата предизвикана от Илюминатите световна война, са само повода, само претекста да се сплашат хилядите немски учени да приемат безропотно жестоките закони и действителност в тези секретни проекти и да бъдат натикани в подземните изследователски бази, от който не могат да излязат доброволно по никакъв начин.

Затова, вместо тези програми да се провеждат в процъфтяващ и мирен период на нечуван научен прогрес — не само немски, но и световен, в атмосферата на пълна откритост и несекретност, позволяваща участието и обучението на учените от цялата планета в тези епохални нови изследвания, и водещ естествено до появяването на стотици хиляди патенти, запазващи интелектуалните авторски права на откривателите върху новооткритите от тях фантастични научни закони и чудотворни технологии. Тези нови патенти ще позволят на техните автори да натрупат милиарди от използването им в мирната световна икономика. Всичко това неизбежно би напълно обезценило повечето от сегашните патенти, собственост на големите световни банкери, върху които се гради тяхната задушаваща монополна хватка върху всички съвременни световни технологии. С това би залязла и тяхната власт върху цялата планета, именно за да не се получи така те по-скоро биха потопили целия свят в една планирана и разпалена от тях глобална война, отколкото да се разделят с абсолютната в техните собствени очи технологична и финансова власт, която притежават.

Чрез скриването на тези авангардни изследвания не само под земята, но и зад разпоредбите за най-дълбока секретност, провеждани на практика от железния есесовски контрол, задкулисните илюминирани финансисти на тези програми постигат пълното заобикаляне на всички световни закони за запазването на патентните и авторски права върху откритията на учените, работещи в тях. Точно както милионите лагеристи-роби от трудовите лагери са ограбвани и лишавани от плодовете на своя труд, като работят в подземните заводи само за паница каша на ден и едно дрипаво доживотно облекло, точно така и учените работят в тях за нищо повече от трикратен порцион храна на ден и една есесовска униформа на година.

С възхода на хитлеровия Нов Ред бързо избледняваха такива атавизми на миналото, като личната собственост — особено в областта на интелектуалната сфера. В края на краищата името на хитлеровия Нов Ред беше Национал социализъм, и всички ние вече сме разбрали досега, че през последния век зад колективната собственост на социализма винаги се е замаскирало владението на целите национални богатства от една малка шепа жестокосърдечни задкулисни „оператори“, работещи по партитурите на глобалните банкерски диригенти зад тях.

След войната това беше същата причина, поради която тайните правителства на големите суперсили решиха да заровят дълбоко под земята своите собствени секретни програми. За да бъде допуснат да работи в тези проекти, един учен трябва първо да подпише договор за абсолютното неразгласяване на тематиката върху която той ще работи долу под земята. Той можеше да се отчита и да споделя своите резултати само със своите преки началници. Всяко откритие, направено от него, автоматично принадлежи на неговите работодатели-господари — няма значение дали това са тайните съветски, английски, американски, френски или западногермански проекти.