Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

В една обемиста книга за безпилотни наблюдателни хеликоптерни платформи съвсем случайно забелязах нещо, което ме накара да изтръпна. Това беше малък телеуправляем хеликоптер, произведен през 70-те години за Бундесвера и НАТО от най-големия немски следвоенен авиационен гигант МВВ, Месершмит-Бьолков-Блом. Устройството се носи в каросерията и се пуска във въздуха от обслужващия го армейски камион, който остава скрит зад някакъв хълм или укритие. Привързан с едно въже за камиона, хеликоптерът се издига до няколкостотин метра вертикално нагоре, и изпраща на операторите долу видео информация от бойното поле.

Долният тръбен обръч не се върти и представлява „ската“ за кацане върху покрива на камиона. Горният обръч обхваща четирите къси лопати на хеликоптерното витло и се върти заедно с него. Тази конструкция на ротора поразително прилича на вентилаторното колело на Шриверовия Флюгелрад. Единствената разлика е, че вместо няколкото дузини лопати на последното, тука се използват само четири. При малкото тегло на платформата явно и те са достатъчни. Моето подозрение, че ще се генерира допълнителна антигравитационна подемна сила от жироскопиращият обръч беше предизвикано от факта, че хеликоптерните лопати бяха доста къси и тесни, за да поддържат във въздуха теглото на апарата. Явно останалата част от подемната сила се генерираше от масивният тръбен пръстен като жироскопна антигравитационна сила.

S23: Флюгелрадът на МВВ.

Внимателното мое четене на обяснителния текст потвърди моите съмнения за наличието на тази допълнителна антигравитационна компонента на подемната сила. В него се споменаваше, че пръстенът се използва за жироскопното стабилизиране на платформата по време на полет. А от първата глава на настоящата книга стана ясно, че всеки жироскоп с голям радиус, който се върти около вертикалната ос, генерира антигравитационна подемна сила. Просто беше невероятно за повярване: най-големият немски авиационен концерн открито беше почнал да произвежда опростения безпилотен вариант на военновременния Шриверов Флюгелрад.

Дали проектантите по случайност бяха напипали 30 години след неговото откритие същия дизайн като инж. Рудолф Шривер? Дали немските военни бяха решили да си затворят очите към строгата забрана за разгласяване на забранено ноу-хау, разсекретявайки малка част от старите немски антигравитационни дизайни.

Няколко модела на несполучливи американски безпилотни наблюдателни платформи, показани на фотографиите показват как точно не трябва да се проектират такива апарати. Техният единствен, но съществен недостатък се състои в това, че корпусите им не жироскопират. Единствената ротираща маса при тях е тази на хеликоптерните пропелери. Тя обаче не е достатъчна, за да създаде някаква съществена антигравитационна подемна сила.

ТРИ ИЛЮСТРАЦИИ една над друга на цяла страница: U055 + U036 + U035.

За мене една от летящите чинии, забелязани над Япония и включена в класификацията на японските уфолози (виж стр.), много подозрително прилича на земно произведена летяща чиния със смесена двигателна система. Твърде вероятно антигравитационната подемна сила да се генерира от някакъв електрогравитационен двигател, който жироскопира някакво поле около неротиращия корпус на чинията, това заключение идва от факта, че илюминаторите за екипажа се намират по самата периферия на чинията, което показва, че корпусът й не жироскопира. А след като не се върти, единственият източник на антигравитацията може да бъде само жироскопирането на някакво поле около неподвижния корпус на чинията.

Хоризонталната компонента на тягата обаче идва от два двигателя, които подозрително приличат на турбореактивни: те имат по един отвор отзад и един отпред на двигателя. Малко вероятно е една извънземна раса да долети до Земята с толкова примитивна технология като турбореактивните двигатели. За мене най-вероятно това е още една от многобройните частно-произведени турбореактивни чинии след Втората световна война.

От Япония нека да се прехвърлим сега на другия край на Земята — в Южна Америка. На много места високо в Андите, или в безкрайните прерии и равнини, също и в Амазонската джунгла се намират много суперсекретни бази за летящи чинии, построени първоначално от немците, и използвани сега от международните тайни общества. В огромни частни плантации, големи колкото една малка европейска държава, охранявани от частни армии и полиции, съставени от стари бивши есесовци, се намират немски колонии с многобройни процъвтяващи градове, в които се говори само немски, и в които човек чувства като че ли е в сърцето на Бавария. Южноамериканското население около тези бази знае, че който обърка пътя си и навлезе по погрешка в техните територии, никога не се връща обратно. Пилотите от тези страни също знаят как педантично да избягват тези обширни територии, прелитането над които е свързано със сигурното им сваляне и безследно изчезване. Местното население е свикнало да наблюдава многобройни летящи чинии, които сноват насам-натам около базите още от 50-те години. В някой области чиниите се срещат по-често отколкото междуселските автобуси, твърдят местните уфолози. Още в ранните 50 години те са им дали названието „чиниите бълващи димни кълбета“, „smoke-puffing UFOs“. На тази снимка заснета в Перу още през 1951 година, съвсем ясно се вижда за какви големи димни кълбета става дума наистина. Като че ли ниско летящите немски чинии се състезават по пускането на черните кълбета с разнебитените дизелови автобуси на южноамериканската провинция. Моето обяснение за тези кълбета е много просто: горящите авиационен керосин примитивни турбореактивни немски чинии имат проблеми със запалителните свещи в някои от своите горивни камери, което предизвиква прекъсване в горенето и изхвърлянето на недобре изгорял керосин през дюзите навън в атмосферата. Липсата на достатъчно кислород за горене причинява това саждообразуване, което и предизвиква големите черни димни кълбета, оставяни зад чинията.