Кет Мартин - Коприна и стомана

Здесь есть возможность читать онлайн «Кет Мартин - Коприна и стомана» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Коприна и стомана: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Коприна и стомана»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Лейди Катрин Грейсън е богата, млада благородничка с прекрасно бъдеще. Но един ден алчният й вуйчо решава да я отстрани от пътя си, като я тикне в лудницата. Единственият шанс на девойката да остане жива е да избяга от злокобното място — и тя го прави с каретата на Люсиен Монтен, маркиз Личфийлд. Когато изслушва нейната история, маркизът остава недоверчив и подозрителен. Но инстинктът на Катрин й подсказва, че той е човек на честта — и единствената й надежда за спасение. Решена да оцелее, тя успява да го съблазни и му подготвя ловък брачен капан. С това обаче започва една агония…

Коприна и стомана — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Коприна и стомана», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не е проблем да останете тук. На сутринта леля ми ще пристигне у дома и така ще имате компания. Междувременно ще изпратя послание на баща ви в Рипон. — Той й отправи иронична усмивка. — Това удовлетворява ли ви, мис Грей?

— Да, милорд, вие сте повече от щедър към мен. Вечно ще съм ви задължена.

— Веднага щом пристигне, леля ми ще ви намери по-прилично облекло. Вие носите почти същия размер. Предполагам, че едва ли сте се чувствала удобно по време на дългия път с каретата. Можете да се настаните в стаята, в която се изкъпахте. Ще говорим отново на сутринта.

Катрин се усмихна, очевидно почувствала облекчение.

— Благодаря ви, милорд. — И с тези думи се насочи към вратата.

— Кога за последен път се докоснахте до храна?

Тя се обърна да го погледне и крехката й фигурка внезапно се прегърби. За пръв път маркизът осъзна колко много трябва да й е коствало да поддържа този железен самоконтрол.

— Страхувам се, че не си спомням, милорд.

Люсиен промърмори гневно нещо и отново се обърна към нея.

— Ще наредя да изпратят поднос с храна във вашата стая.

Тя кимна.

— Благодаря.

— Почивайте си, мис Грей. И не се притеснявайте. В Касъл Ранинг ще бъдете в безопасност.

Тя се усмихна някак несигурно и му се стори, че е зърнал сълзи в очите й, преди да напусне кабинета му. Люсиен си пое жадно въздух и затвори вратите след нея. С какво ли се беше нагърбил, когато й позволи да остане? Нямаше представа, но кой знае защо, не съжаляваше. Защото онзи кратък поглед под бронята на нейната сдържаност му бе подсказал, че тази жена отчаяно се нуждае от помощта му.

Предстояха интересни дни.

Питаше се какво ли ще каже годеницата му, когато открие присъствието на тази неочаквана гостенка.

2

Катрин не помнеше да е спала по-добре. Снощи бе яла почти до пръсване, после се пъхна в чисти бели чаршафи, които ухаеха на лавандула, и положи глава на мека пухена възглавница.

Стаята й в Милфорд Парк, нейния дом, където бе живяла, преди да я затворят в „Сейнт Бартоломю“, беше дори по-елегантна от тази. Дрехите й бяха ушити от най-изящните и модни коприна и дантели, храната й бе скъпа и пребогата. Баща й бе граф Милфорд и като негова дъщеря тя приемаше целия този лукс за нормален. Едва когато я захвърлиха в грубия, брутален свят на онази болница, проумя каква щастливка е била и какво е притежавала.

Катрин погледна взетата назаем морскосиня рокля от батиста, обсипана с мънички жълти цветчета, и внезапно почувства влага в очите си. Беше толкова хубава рокля и, освен че й беше малко широка в бюста, й пасваше почти идеално. Преди година едва ли би забелязала, но сега… сега виждаше нещата по напълно нов начин. Седнала пред позлатеното огледало от слонова кост, тя сресваше дългата си тъмна коса и благодареше за щастливия обрат на съдбата, който я бе довел в Касъл Ранинг.

Спомни си историята, с която бе убедила високия, внушителен маркиз да я приюти в дома си. Приказките за жена, продадена да проституира, всъщност бяха по-скоро истина отколкото фантазия. Беше й я разказала една от жените в „Сейнт Бартоломю“. За съжаление, онази жена не бе успяла да избяга от своите похитители. Вместо това бе изгубила разсъдъка си от това, което бе преживяла в бордея, и сега ближеше раните си в онази зловеща лудница.

Катрин потръпна при тази мисъл — при спомена за онази част от историята, която беше истина. Бе избягала от пазачите по същия начин, който описа на маркиза. По-дебелият от двамата я бе набутал в стаичка зад кухнята, за да я изнасили, а високият чакаше своя ред отвън. Докато дебелакът се бореше да си свали панталоните, тя го халоса с някаква тенджера по главата и изскочи през тесния кухненски прозорец в тъмнината на нощта.

Тя потисна грозния спомен и го скри в дебрите на съзнанието си. Както й бе казал маркизът, в Касъл Ранинг беше в безопасност и щеше да остане тук толкова, колкото й позволеше бог — и негова светлост, разбира се. Поне една седмица, помисли си Катрин. Щеше да отнеме поне три дни в едната посока, за да може пратеникът на маркиза да отнесе посланието му до Рипон и да установи, че нито там, нито в околностите му има пастор на име Грей.

А дотогава тя щеше да изчезне.

Засега Катрин възнамеряваше да се наслаждава на комфорта и чувството за безопасност, които й предлагаше Касъл Ранинг. Имаше нужда от време, за да се възстанови от ужасите, изживени в клиниката и да измисли някакъв план за бъдещето. Нямаше представа какво ще й донесе то, но чувстваше увереност, че ще съумее да си изгради нов живот далече от дома.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Коприна и стомана»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Коприна и стомана» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Коприна и стомана»

Обсуждение, отзывы о книге «Коприна и стомана» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x