Кет Мартин - Коприна и стомана

Пръстът му се затегна около спусъка и Катрин изкрещя, когато Люсиен се хвърли стремглаво към него. Знаеше, че няма никаква вероятност изстрелът да не попадне в целта. Оглушителният звук отекна в ушите й в същия миг, в който Люсиен се блъсна в гърдите му и двамата се приземиха в тревата. Люсиен напрегнато очакваше да почувства тъпата болка, която обикновено съпътстваше смъртоносните рани, но не изпита нищо. Тялото на Дънстън под него беше неподвижно и сковано.

Маркизът изпълзя встрани и се вторачи в широко отворените, невиждащи очи на графа, а после покрай него към вцепененото момиче, което все още държеше димящия пистолет в ръцете си.

— Той беше самият дявол — прошепна Мюриъл. — Той уби майка ми. В един от старите й куфари открих нейно писмо. Знаела е, че се опитва да я убие. Оженил се е за нея заради парите й. А след като ги е пропилял, се е отегчил от нея. Казваше, че тя му носи само главоболия. Не му пукаше за нищо… и за никой, освен за самия него. А сега е мъртъв.

Люсиен бавно се приближи към нея и взе пистолета от разтрепераните й ръце.

— Всичко е наред, Мюриъл. Ти спаси живота ми — спаси живота и на двама ни. Никой няма да те обвини за това.

— Сигурна бях, че е намислил да дойде тук. Трябваше да дойда по-рано, но се боях. — Тя погледна Катрин, чието лице бе мъртвешки бледо и покрито с черни сажди. — Аз се опитах да го отровя. Знаех, че ще обвинят теб. Ти винаги си била много мила с мен, но аз те ревнувах. Прости ми, Катрин. Прости ми за всичко.

В този момент на билото на хълма изскочи цяла армия слуги, въоръжени с кофи и мотики. Начело им вървеше Рийвс. Направиха жива верига до потока и си подаваха кофи с вода, които припряно изливаха върху съскащите пламъци. Когато огънят бе овладян, икономът се отдели от останалите и се насочи към тях.

— Надявам се, че и двамата с нейна светлост сте добре, милорд. — Тревожният му поглед се плъзна от прашните им, покрити със сажди лица към неподвижното тяло на земята.

— И двамата сме добре. Отведи лейди Мюриъл в къщата и се погрижи да я настаниш удобно. И кажи на Бени да намери кола, за да откараме тялото.

Рийвс изглеждаше объркан, но побърза да се съгласи.

— Както желаете, милорд. — Верният му служител свали палтото от раменете си и го метна върху трупа на Дънстън, после поведе пребледнялата Мюриъл към къщата.

Едва тогава Люсиен пристъпи към Катрин и я притегли в обятията си. Притискайки я силно към себе си, той прокара пръст по обсипаната й в сажди буза.

— Добре ли си?

Тя кимна и обгърна с ръце врата му.

— Добре съм, благодарение на теб.

— И на Мюриъл.

— Да. — Тя погледна неподвижното тяло на вуйчо си и извърна очи. — Още не мога да повярвам, че това е краят на тази история.

— Това е краят само за Дънстън. За всички нас е едно ново начало.

Катрин го погледна и се усмихна. Лицето й излъчваше същата любов, която сгряваше и неговото сърце. Той притисна устните й в целувка и почувства, че я обича повече от всякога. И в този миг Люсиен безмълвно се зарече, че ще изпълни обещанието си. През всичките години, които им предстояха, щеше да се погрижи да превърне и най-смелите й мечти в реалност.

— Обичам те, Катрин. — Обичаше я повече, отколкото би могла да предполага. Преди време той не вярваше в любовта. А сега това чувство му се струваше толкова естествено, че думите се изтръгнаха от устните му с учудваща лекота.

Люсиен погали косите на жената в ръцете си. Помисли си, че е най-щастливият човек на света и се усмихна.

© 2000 Кет Мартин

© 2001 Тодор Тодоров, превод от английски

Kat Martin

Silk and Steel, 2000

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Кат Мартин. Коприна и стомана

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 2001

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13910]

Последна редакция: 2009-10-28 13:39:59

териак — лек против ухапване от змия и други отрови — Б.пр.

вид растение — Б.пр.

голям пън, който гори в огнището на Бъдни вечер — Б.пр.

десерт от каймак, захар и вино — Б.пр.

Говоря френски доста добре. Разбра ли сега? — Б.пр.