Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Томек с кучето в краката си предпазливо се приближи до каменния зид, който ограждаше развалините на града. След малко се изправи пред оригинална порта. Страничните й колони представляваха два масивни, гладко одялани монолита, върху които лежеше широк каменен блок. Върху лицевата му част бяха издълбани симетрично подредени орнаменти или знаци, а между тях, над входа зад града, се виждаше символът на слънцето. На много места масивната стена, която опасваше града, беше порутена. Камъните се бяха разместили и дори хлътнали в земята. Томек тихо подсвирна на Динго и стиснал пушката в ръце, влезе през портата.

Градът беше разположен на две тераси, които приличаха на внушителни стъпала, изсечени в ската на високата планина. Широка постлана улица водеше от портата право към широките каменни стълби за горната тераса. От двете страни на улицата се редяха сгради, построени от огладени идеално прилепнали блокове, които бяха зидани без спойка. Повечето от къщите нямаха покриви, защото гредите отдавна се бяха разпаднали. Само няколко по-големи постройки бяха с покриви от големи каменни плочи.

Томек с най-голяма предпазливост вървеше по главната улица, поглеждаше в напречните улици, надничаше в развалините на сградите. Навсякъде се чувствуваше остра смрад от натрупаните изпражнения на прилепи. На много места улиците бяха хлътнали или прорязани от бездънни, широки пукнатини. Стените на някои къщи също се рушеха, а тук-там едва се подаваха над земята, която сякаш се бе разтворила под тях. Сред развалините на сградите и в пукнатините на уличната настилка бяха израсли дървета, избуяли бяха трева и диви храсталаци. За Томек нямаше съмнение, че градът е бил разрушен от земетресенията, които са обичайно явление в района на Андите 120 120 Андите, планини в западната част на Южна Америка, са най-голямата планинска бариера на земята и втората по височина планина след Хималаите в Азия. Те се простират като огромна стена, дълга 7500 км, по крайбрежието на Тихия океан — от Караибско море на север до Огнена земя на юг. Сред планинските вериги има равнини и долини, чието дъно лежи на около 2 до 3 км. под морското равнище. В геоморфоложко отношение Андите представляват младонагънати планини. Въпреки че са се издигнали от морското дъно преди милиони години, те все още непрекъснато се изменят. Някои върхове са действуващи вулкани; земетресенията са твърде често явление. Аконкагуа (6960) е най-високият връх в Андите и на целия континент. .

Все по-заинтригуван, той мишкуваше сред руините. Вече беше сигурен, че преди векове тук е станало земетресение с трагични последици. Този откъснат от света град навярно е бил построен много преди нахлуването на испанците. Може би някога в него се е укрило някое племе, което не е искало да се покори на белите нашественици? Той е бил изолиран от останалата част на страната, тъй като свободните племена на кампите настървено са бранели достъпа към него. По нищо обаче не личеше, че някъде наблизо се крият хора. Тогава с каква цел биха държали тук Смуга?

По главната улица Томек стигна до широките каменни стълби, които водеха към горната тераса. Динго се спря, подуши във въздуха и след това изтича по каменните стъпала на просторния площад. Там отново спря, изскимтя тихо и няколко пъти размаха опашка.

Сърцето на Томек се разтуптя. Обикновено Динго се държеше така, когато откриеше позната следа. Без да се колебае, Томек се качи на горната тераса.

— Търси, Динго, търси! — поощри той любимеца си.

Кучето започна да души, тичаше насам-натам и поглеждаше към Томек. Ту махаше с опашка и тихо скимтеше, ту отново наежваше козината на врата си.

— Какво намери? Какво искаш да ми кажеш? Някаква опасност ли ни заплашва? — запита го Томек.

Кучето обърна глава към него и изръмжа.

— А, значи, все пак предупреждаваш! Нима тук наистина се крият хора? — промърмори Томек. Преметна пушката през рамо и извади револвера от кобура. Късото, скорострелно оръжие му се струваше по-практично при това положение.

С готов за стрелба револвер той се оглеждаше по терасата. От двете страни на обширния площад се издигаха две огромни сгради. Едната от тях почти до половината беше в развалини, но другата изглеждаше непокътната. В края на площада между двете сгради имаше по-малки къщи, в голямата си част разрушени.

— Търси, Динго! — заповяда му Томек.

Кучето се въртеше по площада, но същевременно все повече се приближаваше до по-запазената постройка. На попуканите каменни стъпала то спря и погледна господаря си.