Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Съобщиха ми за това в деня след вашата битка. Знаех, че трима от вас са загинали.

— По какъв начин? Наистина ли е възможно това?

— По-късно ще поговорим. От тази трагична битка всяка ваша крачка беше следена внимателно. С голяма мъка успях да накарам кампите да ви доведат живи тук. Въпреки това ни грози смъртна опасност. На всичко отгоре проклетият вулкан от няколко дни отново започна да изригва. Те смятат, че с нахлуването си в тяхната държава вие сте разгневили боговете.

— Как попаднахте тук? Защо ви държат в плен? — попита Томек.

— Моят водач се оказа таен пратеник на свободните кампи. Той ме вкара в капана. Търсели бял вожд, който да ги научи на военната тактика на завоевателите. Те подготвят въоръжено въстание. 121 121 През 1915 г. край далечната река Тахуания избухнало въстание на кампите. Предвождал ги славният вожд Тасулинчи, който успял да помири и обедини за борба срещу белите племената от Гран Пахонал с племената от областта на Укаяли. По Горна Укаяли пламнала кървава война. Индианците избили търсачите на каучук и заселниците и стигнали до Масисея и дори по-нататък — до средното течение на реката. Дълги години след това белите не се осмелявали да припарят по тия места. По-късно, през 1929 г., индианци нападнали и избили един полицейски отред край градчето Рекена.

— Ние открихме този водач. Беше на смъртно легло, но преди да умре, ни показа пътя — обясни Томек. — Той измени на своите, за да можем по-скоро да ви се притечем на помощ.

— Знаел е добре, че оттук няма да излезете живи. Тук е някогашното скривалище на инките. Оцелелите от тях се укрили тук от испанците. Когато земетресение разрушило града им в долината, те си построили друг на върха на скалата. Впоследствие той се превърнал в главна квартира на кампите, които твърдят, че са преки потомци на инките.

Един от вождовете, застанали около Смуга, каза нещо с гърлен глас.

— Сега трябва да си вървите. Ще ви видя по-късно — рече Смуга. — Томек, не прави планове, докато не поговорим. Починете си след несгодите. Хайде, вървете!

Томек и приятелите му излязоха от залата. Кампът, който преди това ги доведе при Смуга, вече чакаше в коридора. Изкачиха няколко етажа, след което водачът им посочи две обширни стаи, в които щяха да пренощуват.

— Гледайте! Върнали са ни всичките неща! — зарадвано извика Збишек, когато кампът се скри зад рогозката, закриваща входа.

— Но оръжието са задържали — забеляза капитан Новицки. — Поврага! Важното е, че намерихме Смуга.

— Добрият, верен Динго! Той пръв позна господин Смуга — развълнувано каза Сали. — Когато влязохме в тронната зала, Динго за малко не се хвърли към него.

— Още в развалините на древния град ми се струваше, че Динго е попаднал на някаква позната следа — обади се Томек. — Сигурно Смуга неведнъж е бивал там.

— Просто не мога да повярвам, че наистина намерихме господин Смуга — каза Наташа. — Неговите думи ме разтревожиха.

— Ба, положението не е розово, но ние сме се пекли и на по-страшен огън — каза капитан Новицки. — Щом Смуга още от преди няколко дни е знаел, че се тикаме в устата на вълка, сигурно и той е помислил по какъв начин можем да се спасим. Пък и ние ще си поразмърдаме мозъка. Да се доверим на Смуга и Томек. Двамата заедно все ще измислят нещо.

— Правилно, капитане! Аз ей тоничко не се боя — обади се Сали.

— Интересно, по какъв начин Смуга е научил тук за нашата битка? — каза Томек. — Дали и те като старите инки не си предават известията чрез щафета?

— Сигурно точно така правят — подкрепи го Сали. — Отделни бързоходци могат да пренасят съобщението от едно племе до друго. Чувала съм, че във времената на инките за един ден са успявали да предадат известието по този начин на около двеста и петдесет километра.

В този момент Хабоку, който през цялото време гледаше през прозореца, се приближи до разговарящите.

— Тук има много воини — каза той. — Наоколо са високи скали. Бягството е невъзможно, а духовете в голямата планина са много разгневени. Те забулват слънцето с черни облаци. Кампите са уплашени, може да стане страшно.

— Вече надникнах в коридора, никой не ни пази — тихо каза Новицки. — Не зная обаче дали ще е разумно да предприемем нещо на своя глава. Кампите са възбудени, по-добре да почакаме до разговора със Смуга.

Преди някой да успее да отговори нещо, индианки внесоха паници с ядене. Оставиха ги на рогозките и веднага излязоха.

— Я вижте, те нямат намерение да ни уморят от глад — зарадва се Новицки. — О-хо! Ориз, фасул, варена кокошка и нещо за пиене в каната. Да сядаме, червата ми куркат. Гладна мечка хоро не играе.