Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Господин капитанът тъкмо я пече върху нагорещени плочи — обади се Сали. — А ние сготвихме супа от фасул.

Индианците бяха събрали дърва за поддържане на огъня през нощта. Сега се къпеха в потока. Те очевидно не се бояха от пираните, отровните морски лисици, скатовете и рибките канеро, които имаха навик да се мушкат в естествените отвори в тялото на човека и животните.

След вечерята Томек извади картата на Перу и дълго седя над нея. В това време Новицки постави постове за през нощта, след което седна до приятеля си. Останалите участници в експедицията скоро си легнаха да спят.

Небето искреше от звезди. Новицки известно време гледа към Южния кръст, после хвърли още няколко цепеници в огъня; от близките планини вееше хлад.

— Определи ли вече маршрута за утре? — обади се той.

— Не съм сигурен, но вероятно скоро ще трябва да тръгнем на север — отговори Томек. — Тук някъде трябва да е индианската пътека за Гран Пахонал.

— Така ще да е, пирите казваха, че за три дни може да се стигне до нея.

— Не зная дали можем да вярваме на думите им.

— Изглежда, сме близо до Гран Пахонал, щом пирите не искаха да вървят по-нататък. Любопитен съм да видя тази гора на смъртта, от която те толкова се страхуват. А може само да са искали да ни уплашат?

— Полковник Рондън каза, че в тия области живеят непокорени индиански племена, които бранят подстъпите към своите земи.

— В гъсталаците ще бъдем беззащитни срещу стрелите из засада.

— Точно за това мислех — каза Томек. — Гората на смъртта отгражда Гран Пахонал от долината, водеща навътре в планините, където уж се намирали развалините на града.

— В степта веднага ще ни видят, а после в джунглата ще ни изпотрепят като патици.

— Виж, Тадек, месецът вече изгрява. Под неговото призрачно сияние всичко придобива фантастични форми.

— Акула да го глътне! Не съм настроен романтично.

— Нямах пред вид това.

— А какво? Чакай, ти каза, че под лунната светлина всичко изглежда чудновато… Хм, да не си намислил нощем да се промъкнем през степта до гората? Като нищо, идеята е добра! Индианците положително имат там наблюдателни пунктове. Ако не ни забележат, няма да знаят нищо за нас.

— Точно това имах пред вид — потвърди Томек. — През нощта можем да вървим, а през деня да се крием в гъсталака.

— През ясните нощи планините се очертават ясно на фона на небето. Те ще ни служат за пътепоказател. Поне да знаехме как изглежда тая тяхна планина на Сина на слънцето!

— Вероятно е още действуващ вулкан, тъй като по думите на пирите духовете на инките, криещи се в тази планина, бълвали огън, когато били разгневени.

— Нещо ми се струва, че няма да намерим руините на този град…

— А аз изобщо нямам намерение да ги търся, ние просто вървим по предполагаемите следи на Смуга. Само по този начин можем да научим нещо за него.

— Самата истина. Ако утре открием пътечката, това ще означава, че пирите не са ни излъгали.

Малко след разсъмване експедицията потегли нагоре по брега на потока. Томек възнамеряваше да починат чак през най-горещите обедни часове. Обаче още от сутринта непрекъснато се натъкваха на различни препятствия. Най-напред Мара едва не настъпи една сурукуку, най-страшната от отровните змии. За щастие индианката носеше щита на мъжа си заедно с лъка и колчана. Когато сурукуку мълниеносно се хвърли към нея, за да я ухапе в бедрото, Мара инстинктивно се прикри с щита. Благодарение на това змията не я ухапа, а докато се приготви за повторна атака, индианците я убиха с мачетите.

Не мина и час, и ето, че Томек се спъна и падна право върху един трънлив храст, който го нарани болезнено. После ги нападнаха разлютени оси, а накрая Динго започна да проявява безпокойство. Душеше ту по земята, ту във въздуха, обикаляше из гората, връщаше се, докато най-сетне Томек задържа всички и тихо каза:

— Динго иска да ни съобщи нещо…

— Може би ни предупреждава за някаква опасност — отговори Збишек.

— Май че не е това. Ако ни заплашваше нещо, щеше да наежи козината на врата си и да се зъби. Какво искаш, Динго?

Кучето се отърка в краката на Томек, а след това започна да поглежда ту към него, ту към гъсталака.

— Виж, братле! Той е подушил нещо в гората — каза Новицки.

— Трябва да проверим какво е — отговори Томек.

— Ще идем заедно. Хабоку, поеми командуването!

— Останете тук и си починете малко — добави Томек. — Два пушечни изстрела ще означават призив за помощ. Търси, Динго, търси!