Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Кучето тръгна през гората, като душеше по земята. Известно време криволичеше насам-натам, сякаш губеше някаква следа, но скоро започна все по-уверено да задълбава в гъсталака. Изведнъж спря, вдигна глава нагоре и започна да души.

— Какво търси то? — прошепна Новицки.

Томек предупредително сложи пръст на устните си.

Динго се озърна към тях и с дебнеща походка изчезна в храстите.

Томек разтвори тихо клоните и внимателно влезе сред гъсталака. Новицки извади револвера си. С готово за стрелба оръжие той тръгна след Томек. Няколко крачки по-нататък отново спряха. На това място гъстите ниски палми свършваха. На малко по-свободното пространство пред тях растеше огромно дърво с чадърообразна корона и перести тъмнозелени листа. 117 117 Дърветата от този вид принадлежат към разреда пеперудоцветни. Именно от тези дървета с жълточервена дървесина е произлязло името на Бразилия, защото европейските колонисти, след като открили това ценно дърво, го нарекли първо бразил, а по-късно пернамбуко. Околността и пристанището, откъдето изнасяли тези дървета, нарекли също Пернамбуко. Кората и плодовете на дървото бяха покрити с дълги шипове. Едрите цветове изпускаха силна миризма. Под сянката на това дърво имаше примитивна колиба. Скелета й образуваха няколко ниски палми, чиито приведени върхове бяха вързани ведно с лиани.

Динго беше застанал пред колибата. Непрекъснато извръщаше глава към гъсталака, сякаш подканяше скритите в него мъже да надникнат в колибата.

— Акула да го погълне! — изръмжа Новицки. — Там като че ли някой лежи на земята.

— Да отидем, Динго е спокоен.

След минута те бяха пред колибата. Томек внимателно разгърна листовината. Върху купчина пожълтели палмови листа лежеше полугол индианец. Тялото му беше покрито с гнойни рани и струпеи. Главата му беше повдигната върху парче от дебел прогнил клон. Под полупритворените клепачи очите му трескаво горяха.

— Този човек умира… — прошепна Томек.

— Останал е само кожа и кости. Паразитите го ядат, макар че още бере душа — тихо каза Новицки.

— Погледни колко клончета от кока има тук!

— По дяволите, той има стара индианска пушка и модерна карабина, а се оставил да умре от глад.

Томек се шмугна в колибата. Поразбута листата, за да може по-добре да разгледа умиращия.

— Тадек, доведи нашите, не можем да оставим тоя човек така.

— Естествено, трябва да му помогнем. Ето ти моята манерка с ямайка, налей му няколко капки в устата.

Новицки изчезна в гъсталака.

Томек приклекна до индианеца. Внимателно разтвори устните му и ги навлажни с ром. Резултатът настъпи мигновено. Индианецът внезапно се вкопчи с костеливите си пръсти в ръката на Томек, притисна манерката до устата си и пое голяма глътка. Насмалко не се задави. Томек му изтръгна манерката. Една по-голяма доза алкохол можеше да ускори неизбежния край. Този човек не умираше само от раните, които покриваха цялото му тяло. Виждаше се, че от дълго време не е слагал нищо в уста.

Индианецът дишаше тежко. Сега той погледна Томек с малко по-бистър поглед.

— Дай кока… — прошепна.

— Нямам — отговори Томек, изненадан от желанието му.

— Расте… наблизо…

Томек се изправи и излезе от колибата. Досети се, че храстите кока трябва да са наблизо, щом като около умиращия имаше толкова клонки с окъсани листа. Досети се още, че именно коката е поддържала гаснещия живот на този човек. За всякакво друго спасение беше вече твърде късно.

Индианецът с усилие задъвка лист от кока. Но преди да дойдат другарите на Томек, в очите на умиращия се появиха по-живи искрици. Силите му сякаш се възвръщаха.

След половин час Динго пролая дрезгаво. Докосна с глава рамото на Томек. Участниците в експедицията идваха насам. След минута те вече бяха около колибата. Наташа, която изпълняваше функциите на санитарка, се наведе над индианеца.

— С нищо не можем да му помогнем — каза Томек. — Само благодарение на листата от кока в него още мъждука искрица живот. Той умира.

— В какво ужасно състояние е… — каза Сали, потресена от вида на индианеца.

— Сигурно отдавна лежи неподвижен в тая пустош — обади се капитан Новицки. — Той няма дори сили да се брани от насекомите.

— Интересно, кой е той и откъде е? Проговори ми на португалски — забеляза Томек.

Новицки приклекна до индианеца. Наля в устата му няколко капки вода. Изведнъж Наташа нададе пронизителен вик. Томек я сграбчи за раменете. Младата жена избухна в плач. Чак сега Томек забеляза, че Наташа конвулсивно стиска в ръце ремъка на една кожена торба.