Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Томек най-напред раздаде на жените по един наниз стъклени маниста, а на децата с издути кореми — малко бонбони. Новицки от своя страна почерпи мъжете с тютюн. Благодарение на това ледът между тях веднага се стопи. Индианките изразяваха задоволството си с пискливи възгласи, което при тях минаваше за връх на доброто възпитание.

Капитанът на кораба трябваше да отплава веднага след като стоварят багажа на експедицията. Бързаше за лагерите на събирачите на каучук нагоре по Урубамба. Той сърдечно се сбогува с белите пътници.

— Не се доверявайте на никого — каза на Томек и Новицки. — Това е див край, а индианците ненавиждат белите. Сърбали са попарата на каучукотърсачите. Може би нагоре по реката в селцата на пирите ще срещна Панчо Варгас. Да му кажа ли нещо от вас?

— Носим писмо за него от сеньор Алвареш, негов добър познат от Манауш. Кажете му това. Тогава може би няма да ни се пречка — отвърна Томек.

— Добре, ще му кажа. Пошушнах на пирите, че скоро ще дойде тук голяма експедиция. Не е лошо да ги държите в шах.

— Благодарим ви много, точно това смятахме да направим — каза Новицки. — Проклятие! Тук има повече жени, отколкото мъже.

— Пирите живеят в многоженство. Колкото повече жени има някой, толкова повече го почитат — облени капитанът. — Горе-долу след един месец ще се връщам оттук за Икитос. Ще попитам за вас. Можете да ми оставите бележка.

— Ще ви оставим писмо за това, което възнамеряваме да направим — отговори Томек.

Корабът отплава веднага. Збишек Карски, както при експедицията до Нова Гвинея, пое функциите на интендант. Под негово ръководство индианците субео почнаха да правят бивак. Сали и Наташа се заеха да приготвят вечеря, а Томек и Новицки се запътиха към селцето на пирите. Искаха да намерят семействата на индианците, изчезнали в Гран Пахонал заедно с Кабрал, Жозе и Смуга.

Томек не скъпеше тютюна и дребните подаръци и скоро езиците на пирите се развързаха. Повечето от жителите на Ла Хуаира помнеха Смуга. Смятаха, че бил постъпил неразумно, като навлязъл в земите на волните кампи.

Курака, т.е. Старейшината на индианците, който управляваше селцето в отсъствието на Варгас, се доближи до белите хора и им каза:

— Лошо направи, сам пропадна и другите погуби. Оттам никой не се връща, там живеят индиос бравос 112 112 Индиос бравос — диви индианци, тоест индианци, които не искат да съжителствуват с белите. .

— Чувал съм, че пирите, общо взето, живеят в дружба с кампите — обади се Томек.

— Индиос бравос смятат за изменници всички индианци, които се сближават с белите — обясни курака. — Този бял човек не беше много разумен, той дори нямаше жени.

— Любопитен съм ти колко жени имаш? — попита Новицки.

Курака изведнъж се умърлуши.

— Три — тъжно отговори той. — При нас е немотия… Някои имат само по една или две. А и вие не сте богати. Забелязах само две жени при вас. Чии са те?

— Едната е моя жена, а другата на брат ми — отговори Томек.

— А ти колко жени имаш? — обърна се старейшината към Новицки.

— Колкото пръсти имаш на двете си ръце и на единия крак — сериозно каза капитан Новицки и незабелязано смигна на приятеля си.

— Истина ли?! — смая се курака. — А къде са те?

— Оставих ги у дома да работят. Готвят цели планини от ядене. Когато се върна, само ще лежа в хамака и ще ям.

В очите на курака се четеше възхищение и завист.

— Толкова жени струват скъпо… — прошепна той.

— Ще ти дадем разни неща за твоите жени, а може дори да си купиш още една — предложи му капитан Новицки.

— А какво ще поискате в замяна? — поинтересува се курака.

— Нищо, почти нищо… Само ще ни покажеш тези, чиито бащи или синове са тръгнали с ония за Гран Пахонал и изчезнали — обясни Томек.

— Наистина ли нищо повече не искате?

— Да, ще им кажеш също да говорят истината.

— Добре, ще го направя.

До вечерта двамата приятели проведоха много дълги разговори. Всеки завършваше с връчване на повече или по-малко ценен подарък в зависимост от важността на получените сведения. От разказите на пирите излизаше, че водачът от племето кампи, който сам предложил услугите си на Смуга, изиграл много подозрителна роля. Изглежда, именно той посъветвал Кабрал и Жозе да се скрият в Гран Пахонал и им посочил пътя към развалините на древния град сред недостъпните планини. После сигурно е повел Смуга в същата посока.

Мнозина пири бяха ходили с Варгас на лов за роби в Гран Пахонал. Томек и Новицки ги разпитаха за древния град. Почти всички бяха чували за съществуването на някакви руини в планините. За ориентир служели маркас, т.е. съответно означени камъни. Един от пирите ги бил видял по време на поход до Гран Пахонал. Той начерта на пясъка пътя до тях. Томек прерисува маршрута в бележника си, а после попита: