Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Не, не, господин Никсън. Това няма да е много разумно — намеси се Уилсън. — Като близък родственик на убития вие не ще можете да запазите спокойствие и самообладание по време на преговорите с племето яхуа. Освен това отсъствието ви като ръководител на предприятието би могло да предизвика много усложнения. Аз ще придружавам господин Смуга, а вие ще останете в лагера. Оттук по-лесно ще поддържате връзка с господин Збишек в Манауш. Аз по-добре от вас познавам селвата. Така че ще бъда по-полезен на господин Смуга.

— Уилсън има право, така ще е най-добре — забеляза Смуга. — Кабрал и Жозе работят за Варгас, а с него трябва да се постъпва предпазливо.

— Вие решавате тези въпроси — каза Никсън. — Чувал съм нещичко за Варгас. Река Тамбо е далеч оттук. Диво и опасно е там. Няма много да постигнете със сила.

— Казват, че Варгас имал на разположение стотици хора — добави Уилсън.

— По дяволите, струва ли си да се поема такъв риск заради разобличаването на Алвареш? — попита Никсън.

— Не само случаят с Алвареш ме кара да отида при Варгас — отговори Смуга. — Неговите помагачи са отвлекли индианците ни. Ако успеем да откупим от робство поне част от тях, ще си спечелим още по-голямо доверие сред работниците. Играта си заслужава риска. Освен това смятам, че това е наш дълг. Работейки за нас, те са попаднали в робство, което за тях означава смърт.

— Сега разбирам защо хората се лепят за вас! Честен човек сте вие — каза Уилсън. — Ще ви придружа на тази експедиция… и можете да разчитате на мене.

— Не искам да се противопоставям на намеренията ви. Аргументите на господин Смуга са убедителни — призна Никсън. — Ще ви трябват пари. Аз нямам тук. Това ще отнеме известно време…

— Не можем да чакаме тук парите. Необходимо е да стигнем при Варгас колкото може по-скоро, ако искаме да спасим нашите индианци — поясни Смуга. — Според думите на Матеу племето яхуа, което е взело участие в нападението, живее някъде край Солимоеш 31 31 Солимоеш — бразилското название на горното течение на Амазонка — от перуанската граница до мястото, където в нея се влива Рио Негру. , значи, по пътя за Икитос 32 32 Икитос — град и речно пристанище, основани в 1863 г. на брега на Горна Амазонка в североизточната част на Перу. Столица на департамента Лорето и същевременно търговски център на Североизточно Перу, откъдето стоките се транспортират към Бразилия й нейното източно морско крайбрежие. В 1940 г. е имал 34 231 жители. , откъдето по река Укаяли ще стигнем до река Тамбо. В Икитос без затруднения ще изтеглим от банката необходимата сума.

— Добре, ще ви дам чек — заяви Никсън. — Трябва да вземете и няколко души, в които да сте сигурни.

— Мислих вече за това, но не съм сигурен дали някой от нашите индианци ще се осмели да се впусне в чужди, отдалечени местности — отвърна Смуга. — Какво ще кажете, Уилсън?

— Доброто възнаграждение би могло да привлече неколцина смелчаци, но от тях няма да има голяма полза. Те не умеят да боравят с огнестрелно оръжие.

— Това е най-лесното, бързо ще се научат. Схватливи са в това отношение — отговори Смуга. — Кажете им, че търсим четирима доброволци и им обяснете за какво се касае.

— Добре, веднага ще се заема с това. Кога тръгваме?

— След два дни. Ще успеете ли да се приготвите?

— Ще успея!

— Тогава на работа!

Уилсън не срещна трудности при набирането на доброволци за експедицията. При вестта, че Смуга възнамерява да откупи от робство пленниците, пръв изяви готовност Хабоку — един мъж с голямо влияние. С постъпката си той насърчи другите. Хабоку беше ловец на ягуари, а те будеха всеобщ страх сред индианците субео. Вярваха, че ягуарът е опасен магьосник или пък негово куче. Затова малцината ловци на ягуари се радваха на голяма почит сред съплеменниците си. Като символ на достойнство и храброст Хабоку носеше огърлица от зъби на ягуар и бедрена препаска от кожа на броненосец.

По примера на смелия Хабоку още десетина души от племето субео изявиха желание да участвуват в експедицията. Уилсън избра тримата най-сръчни гребци, защото до селищата на войнствените индианци яхуа можеха да стигнат само по вода, а и по-нататък, от Икитос нагоре по Укаяли много рядко плаваха кораби към вътрешността на дивите области. Така че трябваше да се подготвят за самостоятелно плаване. Смуга въоръжи доброволците с пушки и само след няколкочасово обучение те вече можеха да си служат с огнестрелното оръжие.

За по-малко от два дни бяха готови за път. На третия ден Никсън и група индианци субео изпратиха другарите си на брега на Рио Путумайо. Там се намираше примитивен пристан. За него с въже от лиани беше вързана дълга, тясна лодка, направена от издълбан ствол на махагоново дърво. Носът и кърмата бяха заострени и стърчаха над водата. Голям плюс на лодката беше лекотата й, благодарение на което тя можеше да се пренася по суша на местата, където катарактите 33 33 Катаракта — тук в географското значение на думата: праг, скалиста преграда в речно корито; водопад. правеха плаването невъзможно. Хабоку седна на кърмата, а останалите трима индианци заедно с Матеу, наредени един зад друг, щяха да гребат. Смуга и Уилсън се настанаха между кормчията и гребците. В предната част на лодката сложиха багажа. Сбогуваха се набързо и Смуга даде знак за тръгване. Лодката се оттласна от пристана и пое нагоре по Рио Путумайо.