Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Индианците субео 34 34 Субео — „хора, които ги няма“. Това племе се състои от около 30 родови общини, групирани в 3 съюза. Всяка родова община наброява около 100 души. Родовата община обединява хората според кръвното родство и икономическата общност за съвместна борба за съществуване. Племето субео населява бреговете на река Уапес — в Колумбия Ваупес — от езерото Уарна до потока Уаракапури — и нейните притоци Каудуяри, Керари и Пирабатон, а също и бреговете на потока Уаракапури. бяха във весело настроение. За участието си в експедицията щяха да получат щедро възнаграждение, а присъствието на безстрашния Смуга им вдъхваше сигурност. И поради това ловко направляваната лодка се носеше срещу течението близо до брега, където дърветата на селвата хвърляха живителна сянка над водата.

Племето субео от незапомнени времена живееше по бреговете на река Уаупес и нейните притоци. И нищо чудно, че всички мъже от това племе бяха опитни гребци. Те от деца свикваха с водата, която играеше важна роля в живота им. Реките бяха пътищата, които свързваха съюзените родови общини. Мъжете хващаха риба в реките, а по бреговете им ловуваха и строяха пристани за лодките. В крайбрежните храсталаци криеха свещените барабани, под ударите на които се къпеха при изгрев слънце, за да почерпят сила от славните си прадеди, които според техните вярвания обитаваха глъбините на животворната река. Затова реките представляваха свещено място за всяка община. Всички религиозни обреди се извършваха единствено от мъжете и затова реките бяха изключително тяхна област, а жените обработваха малките нивици и отглеждаха маниока, захарна тръстика, царевица, батати и пъпеши.

Само след няколко часа плаване Смуга се увери, че екипажът е добре подбран. Лодката с неизменна скорост се носеше нагоре по реката, а гребците не изглеждаха уморени. Седяха почти неподвижно, като бронзови статуи, и бързите им, отсечени движения на ръцете равномерно плъзгаха лодката срещу течението на реката. А бяха и в добро настроение.

— Хе-ее-ее!… — ще подвикне някой от тях към птиците, които се въртяха във въздуха. — Накъде сте се разхвърчали?! Само да вдигна пушката, и ще свърши вашето летене!

Другарите му избухваха в смях. После хорово подхващаха някоя песен на своето наречие, но нито за миг не спираха да гребат с късите лопатообразни индиански весла, покрити с вгорени, оригинални орнаменти. Но случеше ли се ръбът на лодката почти да се опре о брега, а клонестите корони на дърветата да закрият небето, шегите и песните веднага секваха, защото индианците пазят мълчание в гората.

В крайбрежния гъсталак цареше почти ненарушима тишина. Само понякога се чуваше глухият трясък на сгромолясващ се горски гигант или отчаяният вик на загиваща птица или животно. В привидно мъртвите горски дебри сред природата непрекъснато се водеше безмилостна борба на живот и смърт.

Коритото на реката беше осеяно с множество островчета, подводни пясъчни възвишения и плитчини. Върху позлатения от слънцето пясък розовееха разкошни фламинги 35 35 Фламинго — принадлежи към четвъртия подразред на семейство дългокраки. Обитава субтропическия и част от умерения пояс на Стария и Новия свят, не се среща обаче на Молукските острови, в Полинезия, Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Един от шестте вида е карминеното фламинго, което има извънредно дълга шия, а човката му от двете страни е снабдена с многобройни рогови пластинки, поради което наподобява сито. или дремеха малки зелени крокодили. Из плитчините бродеха бели чапли, а ята диви патици отлитаха при вида на лодката.

Два дни плаване на северозапад минаха без особени събития. На третия ден, малко след тръгването, индианците спряха да пеят и зорките им очи зашариха по крайбрежния гъсталак.

Смуга и Уилсън веднага забелязаха повишената предпазливост и безпокойството на индианците. Веднага се досетиха, че са навлезли в територия, населявана от някое войнствено племе. Уилсън хвана пушката, която лежеше на дъното на лодката, а Смуга започва внимателно да оглежда и двата бряга.

Известно време се движеха бързо в пълно мълчание. Внезапно кормчията Хабоку тихо, предупредително извика и посочи с ръка левия бряг. В заливчето на реката стоеше малко кану — лодка от издълбано дърво, в която един индианец прав ловеше риба с харпун.

Самотният рибар беше необикновено мускулест мъж, среден на ръст. Тъмнокафявото му тяло беше покрито само с една тясна бедрена препаска от дървесни влакна, боядисани в червено със сока на растението ахиота 36 36 Растение ахиота — отделя много тъмно багрилно вещество, наричано орлеанска червена боя. , а на врата си имаше нещо като нашийник от същите влакна, украсен с гъсти ресни, които се спускаха по гърдите и гърба. На китките и глезените носеше плътно прилепнали гривни от лико. Върху разноцветно татуираното му лице с типично монголски черти падаше черна, твърда, лъскава коса, подстригана на бретон.