Стив Мартини - Класацията

— Искаш ли да започнеш от по-близо? — попита той.

— Няма значение. Май само ще погледам — опита се да се усмихне Аби.

— Глупости. Ще ти хареса. Писала ли си някога за оръжия в книгите си?

Тя поклати глава.

— Тогава ще ти бъде полезно. Ще разшири кръгозора ти.

Ще даде храна на въображението ти. Сега можеш да сложиш наушниците. — Той сложи своите и Аби го последва. — Ще пострелям първо аз, за да свикнеш със звука и да видиш как става. — Викаше, за да го чуе. — Тогава ще ти дам да опиташ.

Джак вдигна пистолета с две ръце, едната прикрепяща отдолу другата, щракна предпазителя, прицели се и стреля.

Всичко стана толкова бързо, че докато тялото на Аби потрепне от звуковата вълна, празната гилза беше на земята, плъзгачът беше на мястото си, а спусъкът — готов за нова стрелба. Джак стреля отново. Тя потрепна и този път, но по-леко и не изпусна от погледа си мишената, която не помръдна. Аби беше сигурна, че Джак не я е уцелил. Той постави предпазителя, извади пълнителя, в който имаше още патрони, и сложи отворения пистолет на дървената масичка.

— Я да погледнем. — Тръгна към мишената. Аби го последва. След шест-седем метра ги забеляза — две малки дупчици, всяка от тях на не повече от сантиметър от центъра. — Трябва да се стремиш към устойчивост при стрелбата. Да биеш все в едно и също място. — Той тръгна с нея към масичката, където бе оставил пистолета, като не преставаше да я поучава. — Не се мъчи отсега да уцелиш центъра. Опитай се да стреляш все в една и съща точка.

Взе оръжието, зареди го и й го подаде. Беше голямо и тежко. Аби още трепереше, но го пое и го стисна здраво с длани, като че ли се канеше да се моли.

— Не — прекъсна я Джак. — Ето така. — Той застана зад нея, протегна ръце и постави длани върху нейните. После подложи лявата й ръка отдолу, с отворена длан, така че дръжката на пистолета да опира в нея. — Не мигай. Двете ти очи трябва да са отворени. Нагласи мерника и се прицели с дясното око.

Аби не мигаше. Просто беше стиснала здраво очи. Изведнъж ги отвори и дръпна спусъка. Нищо не последва, макар че пистолетът потрепери в ръката й. Джак избухна в смях. Аби усети, че започва да се успокоява. И да се ядосва. Не обичаше да й се подиграват. Ако Джак не внимаваше, следващия път можеше да насочи оръжието право в лицето му.

— Трябва първо да махнеш предпазителя — каза той. — И недей да подскачаш. Дръпни леко спусъка. Ще се изненадаш колко е лесно.

Аби не желаеше повече изненади тази сутрин. Джак протегна ръка, а тялото му се притисна в нейното. Той вдигна с палец предпазителя. Колкото и да бе учудващо, Аби бе напълно спокойна.

— Готови сме. — Още преди думите му да заглъхнат, пистолетът изгърмя в ръката й. Куршумът удари някакво дърво далеч назад.

— Няма нищо. Опитай пак — насърчи я Джак.

Отбелязвайки наум отката от първия изстрел, Аби свали малко надолу пистолета, прицели се внимателно в мишената и стреля. Този път тя контролираше нещата. И оръжието не подскочи толкова много в ръката й.

— Добре. Опитай пак.

Тя стреля още четири пъти, после отидоха да проверят мишената. Бе я уцелила три пъти, при това два пъти в големия външен кръг, като всеки път се приближаваше все повече към средата. Усещаше, че се настройва борбено, прииска й се да стане по-добра. След няколко минути погледна кутията със сто патрона и видя, че е полупразна. Беше изстреляла повечето от тях сама. Страхът бе изчезнал от тялото й. Откровено казано, допирът на Джак не бе съвсем неприятен. Мускулестото му тяло зад гърба й и дрезгавият шепот в ухото й имаха успокояващ, почти хипнотичен ефект. Тя изстреля нов пълнител, преди да усети, че той я потупва по рамото.

— Сега малко почивка. Закуската пристига.

Стар военен джип се носеше с трясък по прашния път към къщата. Спря отпред и изскочилият от него войник отдаде мързеливо чест.

— Да ги внеса ли вътре, капитане?

— Ще ти бъда много благодарен.

Войникът подаде внимателно голяма кафява книжна торба на Джак. При уханието, разнасящо се от нея, Аби изведнъж усети, че е страшно гладна.

— Надявам се, че обичаш яйца и задушени картофи.

— Мирише страхотно — усмихна се тя. Войникът разтоварваше торби с хранителни продукти. — И откъде е всичко това? — попита тя.

— От офицерската столова — обясни Джак. — Доставя ми ги един стар приятел, който е много жалостив. Особено към гостите ми. Готвенето не е сред силните ми страни. Дано не ти се наложи да го опиташ.

Отправиха се към кухнята. Джак извади прибори и отвори кутия портокалов сок. Беше сварил кафето предварително, но Аби не беше придирчива. Яйцата изглеждаха съблазнителни в порцелановата чиния.