Стив Мартини - Класацията

Понякога, какъвто беше случаят с Автора, основна роля играеше късметът — имаха добро, продаваемо произведение, появило се в подходящия момент. Гейбъл Купър, макар и все още да не подозираше, бе на път да постигне същото. Горивото, което тласкаше нещата напред, беше подготвящата се сделка в Холивуд. В обичайния случай планирането и осигуряването на успешен дебют би му отнело около година. Бертоли обаче не разполагаше с това време, особено сега, когато издателството нямаше готов ръкопис за лятото. Във филма трябваше да участва касова звезда, така че Гейбъл Купър и книгата му несъмнено се бяха устремили към върха с много бързи темпове.

Успехът, славата и богатството сякаш бяха зад ъгъла и подобно на Автора, Купър щеше да попадне при тях без особени усилия.

— Какво казаха там? — Бертоли имаше предвид първата част от пътуването на Карла, Холивуд, и по-специално булевард Уилшър в Бевърли Хилс. — Вярно ли е? Той ли ще вземе ролята?

— Твърдо — отговори Карла. — Прочел е ръкописа и я иска. Разбира се, в случай че продуцентите одобрят сценария и се съгласят да му платят около двайсет милиона. Моите хора обаче ме увериха, че щом купят книгата, всичко ще бъде наред. Ще дадат зелена светлина на филма.

— О, боже! Значи е вярно! — Бертоли потри ръце още веднъж. — Аз съм най-големият му почитател.

— Не. Най-големият му почитател е банкерът му. Ти си след това — каза Карла.

Бертоли я погледна, зачуди се за миг дали да не възрази, после се засмя.

— Е, добре. Ще го преживея.

— Ще преживееш и това, че ще ти спаси задника — отбеляза Карла.

— Така е. — Бертоли не направи опит да спори, а вдигна чаша, сякаш думите на Карла бяха тост.

Тя предполагаше, че той вече пресмята парите. Ако филмът донесеше двеста милиона, първоначалните права за книгата биха могли да са между една трета и половината от тази сума, дори повече — в най-лошия случай. Изданието с меки корици, веднага след появата на филма, щеше да възобнови притока на пари.

— Когато се разчуе, изданието с твърди корици ще се продава като топъл хляб. — Бертоли направи танцова стъпка пред канапето. — Времето е малко, но бихме могли да направим нещо за панаира. — Ежегодният панаир на книгата се организираше от Асоциацията на американските книгоразпространители и обикновено там се представяха книги, които ще се продават есента и зимата, но в този случай биха могли да позабравят правилата. — Лятна книга на панаира! — добави Бертоли. — Печатницата ще се подпали от работа. Ще я грабят. Книгата е страхотна. Би се продавала и сама. С това обаче…

Филмът премахваше всички рискове. По-голяма гаранция не би могла да съществува. Алекс и хората му нямаше да са сами. Щяха да са в прегръдките на една от най-големите филмови студии, а за тези хора маркетингът с димни завеси и огледала бе доведен до съвършенство. Разходите, които биха направили за реализирането на филма, просто нямаше да им позволят да оставят книгата на Купър да се провали. Повече от година преди появата на филма щяха да поемат маркетинга на изданието с твърди корици. Всеки издател би могъл само да мечтае за това — неограничен бюджет с чужди средства.

Бе минал месец от срещата с Карла Оуенс и Аби започваше да се отчайва. Литературната агентка й се обаждаше всеки ден. Искаше да намери Гейбъл Купър. За да се отърве от нея и за да спечели малко време, Аби й каза, че има пълномощия да представлява интересите на Купър и че е съгласна Карла да поеме книгата.

Карла не зададе никакви въпроси.

Тази сутрин Аби взе ножица и сряза големия плик, от който извади папка, съдържаща поне двеста страници. На корицата бе написано името на агенция за издирване на таланти. Морган бе положил сериозни усилия, но в края на краищата след няколко седмици се бе справил. Някакъв познат, когото бе срещнал по време на семинара по право в областта на развлекателната индустрия, му бе дал копие от каталога и Морган веднага й го бе изпратил.

Аби седеше на масата за игра на карти, а Тереза се въртеше наоколо. Масата беше осеяна с листа — бележки от последния ръкопис. В средата беше старата й пишеща машина „Роял“, произведена през петдесетте, която сега беше почти антика. Не че Аби избягваше новата техника. В службата си работеше на компютър. Механичната пишеща машина й беше нещо като талисман, когато работеше над романите си. Беше написала на нея четири от тях, включително и този на Гейбъл Купър. Удрянето по тежките клавиши имаше терапевтичен ефект — лекуваше я от болезнената й страст да пише, защото се налагаше да поправя доста често и това я възпираше.