Стив Мартини - Класацията

Аби се опита да си припомни къде беше Джак по време на убийството на Тереза. Тръгна от Ню Йорк преди нея. Каза й, че има работа в Кофин Пойнт. Но неочаквано се появи в Сиатъл. Умът й работеше трескаво, изтормозен от вероятностите.

Погледът й се спря на Джак, който чакаше питиетата, облегнат на една от месинговите слонски глави, украсяващи перилата на бара.

Някакво момиче с дълга черна коса в края на дансинга, което танцуваше буги-вуги с изкусителни движения, залепи поглед в Джак. Сякаш го събличаше с очи, докато кършеше тяло. Джак й отвърна с една от загадъчните си усмивки а ла Джеймс Бонд. Момичето го изгледа с еротичната арогантност, присъща на младите красавици. Той закачливо вдигна чаша към нея, докато се насочваше към масата им, понесъл две питиета. Аби не пожела алкохол. Морган си бе поръчал скоч и сода.

Източните ветрове повяваха леко през отвореното пространство на ресторанта със сводест покрив. По него бяха накачени вентилатори, напомнящи ранени птици. Някои от перките липсваха, станали жертва на миналогодишния ураган. Стипчивият аромат на ром изпълваше въздуха, трептящ от звуците на музиката.

Без да я пита, Джак хвана Аби за ръката и преди да се опомни, тя се оказа на дансинга в обятията му. Главите им се допираха. Тя беше вдървена и напрегната.

Джак я бе излъгал. Изобщо не й бе споменал за издадената книга. Оставил я бе да се чуди какво друго може да е сторил и дали не е убил Джоуи Дженрико. „Чук-чук, чукам на вратата на дявола“, дереше глас певицата и Аби се запита дали самата тя не бе направила сделка с дявола.

— Защо не се отпуснеш тази вечер и не пийнеш с нас? — каза Джак. Когато песента свърши, той плъзна длан по ръката й и стисна рамото й — жест на интимност. Тя се скова.

— Имам да пиша книга, ако си спомняш — усмихна му се насила и седна на масата.

— Къде е Чарли тази вечер? — попита Джак, докато придърпваше стола си. Погледна Аби, но отговорът дойде от Спенсър.

— Не знаем.

— Навърта километри на колата ми и прави креватна гимнастика — каза Аби.

— Забърсал е нещо — обади се Морган. — Току-виж, пипнал трипер.

— Безразсъдството не остава ненаказано. — Чарли не й беше връщал колата от три дни. Последния път, когато тя се качи в нея, намери дамски бикини в жабката.

— Но в случай че не хвръкне в някоя пропаст или не умре от срамна болест, измислили ли сте алтернативен план как да се действа спрямо него? — попита Джак.

— Измислили сме — отвърна Морган.

— И мога ли да знам какъв е той?

— Осигуряваме му финансови стимули да ни сътрудничи — каза Морган.

— С една дума, купувате го, а?

— Да речем.

Джак повдигна вежда и погледна Аби.

— Ваша си работа — каза той, — но мисля, че правите голяма грешка.

— Вече сме обсъдили този въпрос — каза Спенсър. — Решили сме го, и толкова.

Морган бе пуснал бариера, която Джак не можеше да не съзре, макар да бе тук от два часа. Спенсър бе взел нещата в свои ръце и, изглежда, на Джак не му оставаха пътища до Аби.

— Да разбирам ли, че вече сте обещали да му платите?

— Още не, но имаме всички основания да смятаме, че няма да откаже — каза Спенсър.

— О, да. Все едно Дракула да откаже млада кръв — под — метна Джак. — И колко ще му платите?

— Не е нужно да знаеш — отвърна Спенсър.

— Разбрал ли е, че ти си написала книгата? — Джак се опитваше да въвлече Аби в разговора, но Спенсър отново се намеси.

— Не, освен ако ти не си му казал.

— Нищо не съм му казвал.

— Не знае — обади се Аби. — Мисли, че сме я написали двамата. Ако разбере, че е само моя, цената ще се вдигне. Смята да не претендира за твоята част.

— Много благородно от негова страна — каза Джак.

— У Чарли няма никакво благородство. Щеше да разбереш, ако го познаваше.

— И ти си съгласна на всичко това? Да му платиш, за да мълчи? На един залитащ пияница, който всъщност не знае нищо?

— Пиянското залитане може да причини много неприятности — подметка Морган.

— Ако парите бяха мои, нямаше да му платя и цент.

— Но не са твои — каза Аби.

— Вярно — рече Джак. — Твои са си. Твоя е и грешката.

— Много нахакано го раздаваш — каза Спенсър.

— Морган, престани — опита се да го възпре Аби.

— Не, не, искам да чуя какво предлага той. Как би постъпил. Хайде, искам да знам. Какво ще направиш ти в случая?

— Ще си поприказваме.

— Просто тъй.

— Аха — каза Джак, — просто тъй.

— И какво ще му говориш? Какви магически думи ще използваш?

— Ще го убедя да не върши глупости.