Стив Мартини - Класацията

— Престани! — Не искаше да го слуша повече. — Вече се чувствам като парче месо, заради което се ръфат две кучета. — Тя се извъртя настрани, за да не го гледа повече, и отпи от чашата, която задържа в ръка. Ледени капчици се стекоха от стъкленото дъно и поръсиха почернелите й бедра.

Загарът й контрастираше приятно на белите къси панталони.

— Мъчно ми е, че наранявам чувствата ти — обади се Морган. — Но съм длъжен да те предупредя. Мисля, че си в опасност.

Когато го погледна през рамо, Аби видя сериозното му изражение, което не можеше да пренебрегне.

— Помисли малко — каза той. — Спомни си подробно разговора с Томпсън.

— Какво искаш да кажеш?

— Спомена ли ти, че авторът не е Джак или Гейбъл Купър?

Аби се позамисли.

— Стори ми се, че не знае заглавието, нито автора.

— Именно. Защото на Джак не му изнася. Какви въпроси ти зададе Томпсън?

— Спомена убийствата на Тереза и Джоуи. Направи някаква връзка с книгата. Освен това знаеше, че полицията ме търси.

— Някой му е дал тази информация заедно с извода, че може би си замесена в убийствата. — За по-убедително Морган чукна по масата с два пръста. — Ако тоя някой иска да те дискредитира, няма по-успешен начин от такова нещо в пресата. А сега си помисли кой има мотив да те дискредитира. Кой ще спечели, ако си свързана с голям скандал точно когато се опитваш да разкриеш авторството на книгата?

— Какво ми казваш?

— Да погледнеш фактите. Да си отвориш очите.

— Намекваш, че Джак е убил Тереза? — Аби се завъртя на стола и сега седеше право срещу него. Гледаше го от упор.

Мълчанието на Морган бе отговор на въпроса й.

— Не вярвам, дума да не става. Той не е способен на такова нещо.

После известно време мълча. Морган остави безмълвието да разклати убедеността й.

— Какво ще спечели със смъртта й? — попита Аби. Пак се връщаха към логиката, където Морган плуваше в свои води.

— Тереза знаеше за книгата — каза той. — Знаеше, че ти си я написала. Тя щеше да го изобличи, ако реши да си присвои авторството. Не го ли осъзнаваш?

— А Джоуи?

— Той се намеси при филмовите права. Изпречи му се на пътя. И Джак знае този факт, нали? Дори когато още не го знаеше, успя да забаламоса Карла. С оная история за стария му приятел наркоман, който се представял за Гейбъл Купър.

Аби се замисли.

— Не, не го вярвам. Той не може да убие двама души. Не и заради такова нещо.

— Малко ли е? Над седем милиона долара от аванси и проценти от продажбите? Та аз имам роднини, които биха ме ликвидирали заради такава сума. И то хора, които всъщност ме обичат.

— Казваш ми, че ще открадне книгата ли?

— Ами ние вече му я поднесохме в красива опаковка с панделка — каза Морган.

— Но нали сме се застраховали по сто начина? — упорстваше Аби. — Подписал е договор, регистрирали сме авторските права… — Погледна го, но той замълча. — Не съм ли права?

— Да, имаме договор. Имаме регистрирано авторско право. Но рекламата си има свой собствен живот. Никога не съм виждал такова нещо. Просто е изумително. Лицето на Джак е вечно в ефира. На всеки двайсет минути пускат реклами с неговия образ. А ти си седиш тук и май не осъзнаваш…

— Такъв беше планът — каза Аби.

— Да, но не разбираш, че сега Джак и книгата са се превърнали в едно цяло. Не знам как да ти го обясня… — Морган започна да ръкомаха за по-красноречиво. — Известността има своя собствена динамика. Все едно да изпуснеш духа от бутилката, атома от бомбата. Как го затваряш обратно? Как го контролираш според собствените си желания?

Аби се заслуша в думите му. Не й харесваха, но трябваше да признае, че е прав.

— Това е голям коз в ръцете на Джак — каза Морган. — Издателството е в пълното си право да вдигне врява за измамата, ако истината за авторството не им хареса, особено след като ченгетата те разпитват във връзка с убийство по времето, когато… С една дума, Джак държи силните карти.

— Но аз имам алиби. По това време летях със самолет.

— Иди разправяй на ченгетата. Издателят не се интересува от алибито ти. Освен това се знае, че хората си наемат убийци — заяви Морган.

— Но защо? Защо ще искам да убия Тереза? Тя ми беше приятелка.

— Постоянно стават убийства на приятели. Това не е аргумент за полицията. Направихме тактическа грешка. Не биваше да му позволяваме да те води тук. Сега излиза, че си избягала. Имат всички основания да решат така. Поради гузна съвест — добави той.

— Знаеш, че трябваше да се махна. Полицията щеше да ме разпитва за книгата.