Стив Мартини - Класацията

— Чуй ме сега — помъчи се да я върне към реалността Морган. — С Чарли можем да се справим. С журналиста също. Можеш да се преместиш отново, ако се наложи. Да си намериш ново убежище. Има милиони острови. Но най-големият ни проблем е как да постъпим с Джърмейн.

Първата реакция на Аби бе да му се обади в Ню Йорк и да му се разкрещи по телефона. Морган я разубеди.

— Знаем, че ни е излъгал — каза той. — Но не знаем какво друго е направил или се кани да направи. Поне имаме лост в ръцете си.

— Какъв?

— Не си му показала резюмето на продължението, нали?

Тя поклати глава.

— Нито страници от ръкописа.

— Не.

— Браво. Доколкото знаем, момчето не е на ти с писателството. Не го бива в занаята и си го знае. Това е нашият коз.

— Може да си намери писател фантом — каза Аби.

— Не може, ако не знае какъв е сюжетът. — И двамата бяха убедени, че той не е способен да измисли история, която да се връзва добре с първата. Не и такава, която да задоволи Карла и Бертоли. За момента все още държаха Джак на каишка.

Но Аби се тормозеше от друго.

— Мислиш ли, че наистина е убил Тереза?

Спенсър я погледна, но замълча. Очите му казваха всичко.

— Нищо не споменавай пред него. Дръж го в неведение. И за това си трай — потупа книгата той. — Поне докато измислим начин да го свалим от сцената. Да вземем нещата в свои ръце.

— Как?

— Не зная. Дай ми малко време, и ще измисля. Смятам да напусна фирмата. Можем да отидем някъде. Да избягаме от всичко това. От Джърмейн. От тия игри. Да заживеем истински. Например в Европа. Аз и ти.

Аби се стъписа. От години знаеше, че е влюбен в нея, но не й бе минавало през ум, че ще се осмели да го каже.

— Хайде да се махнем.

— Не мога.

— Защо не?

— Какво ми намекваш?

— Нищо — каза Морган. Известно време мълча и я гледа, а после изведнъж изстреля: — Предлагам ти да се оженим.

Гласно Аби не изрази нищо. Отговорът й се съдържаше в погледа, който той не можеше да прочете. Извърната настрани, тя отказваше да срещне очите му, търсейки по-меки думи. Мъжът, когото обичаше, я бе измамил. Мъжът, който я обичаше, за нея бе просто приятел. Приятелите и любовниците бяха две различни неща, като деня и нощта.

— Знам, че не случи в брака — каза Морган.

— Не е това.

— Какво тогава?

— Ценя приятелството ти. Приятно ми е да съм с теб — каза Аби.

— Но?

— Но трябва да има нещо повече от това.

— Би могло да има, ако му дадеш шанс.

— Отдавна се познаваме — каза Аби.

— Но не по начина, който имам предвид. — Умоляваше я, с което я затрудняваше още повече.

— Не мога да се омъжа за теб, Морган.

— Защо?

— Защото не те обичам. — Най-сетне се осмели да изрече истината.

Морган я погледна с очи, които се замрежиха от болка и обида. Този поглед едва не я разплака, затова тя отново извърна лице настрани. Той мълчеше. Най-после Аби се пресегна през масата и докосна ръката му.

— Оставаме ли приятели?

За миг й се стори, че понечва да дръпне ръката си. Но той не я помръдна, а само вдигна очи и промълви:

— Оставаме.

Когато Аби, Джак и Морган влязоха в бара на „Пирата“ да пийнат преди вечеря, дансингът бе задръстен от двойки, танцуващи в ритъма на джаза.

Джак бе пристигнал преди няколко часа, очаквайки да ги намери пируващи за успеха на книгата. Ала Аби бе хладна и резервирана. Морган се бе настанил в стаята за гости при нея. Вещите на Джак бяха върнати в хотелската му стая.

Още в началото Джак прошепна в ухото й, че иска да остане насаме с нея. Тя му отвърна, че може да каже всичко каквото има за казване пред Морган. Изрече го достатъчно високо, за да чуе Спенсър. В този момент Джак разбра, че се е случило нещо.

Поръча питиета на бара и изчака, докато барманът ги приготви. Може би малко алкохол щеше да уталожи напрежението и да развърже езиците.

На масата отзад Спенсър се опита да убеди Аби, че не бива да говори много.

— Остави ме аз да приказвам. И най-вече не споменавай за книгата му.

Тя кимна. Макар да бе заела високо място в класацията и да имаше милиони читатели, Аби бе съвсем унила. Изведнъж всичко това й се стори маловажно. Съзнанието й бе завладяно от една-единствена мисъл: имаше ли Джак нещо общо със смъртта на Тереза Дженрико?

Опитваше се да се убеди, че това е невъзможно. Искаше й се да вярва, че инстинктите й не са тъй закърнели, че не може да е изпитвала чувства към човек, способен на подобно убийство. Но въпросите я връхлитаха един след друг, от онези, които адвокатите си задават, когато не се доверяват на клиента си — най-вече за мотивите и изкушенията.