Стив Мартини - Класацията

— Първо искам да поговорим насаме — обади се Джак.

— Каквото и да си кажете тук, остава строго конфиденциално — каза Карла.

— Насаме — повтори Джак. Сега изглеждаше прекалено спокоен, което й се стори съмнително.

— Можете да поговорите тук. Аз ще изляза, но ще стоя в коридора — наблегна на последната дума тя. — Извикайте ме, ако ви потрябва нещо.

— Ще те извикаме — успокои я Джак. Щом вратата се за твори след нея, той се обърна и отправи към Чарли двайсет и четири каратова усмивка.

— Срещнахме се най-сетне — каза. — Аби ми е говорила много за вас.

— Нима?

— О, да. — Джак протегна ръка, както си се усмихваше, и бързо скъси дистанцията помежду им, качвайки се на подиума. Приближаването подсказваше, че ръкостискането ще е мерило за мъжество, и Чарли нямаше друг избор, освен да пристъпи иззад бюрото. В мига, когато дланите им се допряха, сякаш го порази гръм. Чарли се запита какво прави собствената му ръка на гърба и защо носът му внезапно е заровен в панерчето на бюрото.

— Дай сега да поговорим — тихо изсъска Джак в ухото му, така че Карла да не чуе. — Какво искаш?

— Да говоря с Аби.

— Тя е заета.

— Какво правиш, дявол те взел? Ооох!

Джак беше извил още по-силно ръката му.

— Кротко, да не ти я развинтя, че да си я носиш у дома в куфарче.

— Ааа! — изскимтя от болка Чарли.

— Каква е тая работа с общото имущество?

— Трябваше да й кажа нещо — оправда се Чарли.

— Значи няма екип адвокати, които завеждат дело?

— Няма.

— Какво друго каза на Оуенс?

— Нищо.

Джак изви още малко ръката му.

— Ааах, ооох! — Чарли сякаш стъпваше на горещи въглени. — Кълна се, че не съм й казал нищо. Аз и не знам нищо.

— Но си споделил някои дълбокомъдрени предположения, нали?

Чарли не отговори.

— Нали? — Джак притисна опакото на дланта му към тила — поза, постижима само за акробати.

— Да, дааа! — проплака Чарли.

— Е? Казвай.

— Предполагам, че или двамата сте написали заедно книгата, или ти си я откраднал от нея. Мисля, че Аби има участие.

— Как стигна до това заключение?

— Тя постоянно пише.

— И какво?

— Сигурно е страхотна книга, която струва много. Оттам са парите в сметката й.

— Ами ако ти кажа, че аз съм я написал?

— Защо тогава си й дал парите? — каза Чарли. — Познавам жена си. — Задъхваше се. — Измъчва я неувереност. Искала е да се укрие зад нечия личност. Друг да поеме публичните изяви.

Чарли беше прав. Той добре познаваше Аби. Това затрудни Джак.

— Сигурен ли си, че не си споделял нещо такова с мисис Оуенс? — Джак натисна лоста на истината още малко.

— Не, не! Не бих го направил. Защо ми е нужно?

— Какво искаш тогава?

— Просто да поговоря с жена си.

— Да й изкрънкаш пари, нали? Да я изнудваш?

Главата на Чарли опря странично на бюрото — такава извивка на тялото бе възможна само ако някой натиска лицето ти и ръга колене в хълбоците ти.

— Минавала ли ти е тази мисъл през ума?

— Сметката й е много тлъста. Реших, че мога да поговоря с нея.

— Ами ако не пожелае да ти даде никакви пари, тогава?

— Тогава нищо — каза Чарли. — Просто искам да поговорим.

— За да си спомните миналото ли? — попита Джак.

— Аха, да. Миналото.

Джак бавно отпусна хватката си. Прехвърли наум възможностите си. Не можеше да позволи на Чарли да остане в Ню Йорк. Карла и Бертоли щяха да се опитат да изтръгнат от него някаква информация.

Когато ръката на Чарли остана свободна, той я люшна като празен ръкав и я прихвана под лакътя, сякаш е счупена. Джак го извъртя с лице към себе си и като оправи ревера на костюма му, попита:

— Какво ще те правим сега?

Чарли се вгледа в него. В очите му за пръв път се появи истинска уплаха. Май му беше по-лесно, докато го болеше, но гледаше в друга посока.

— Ще ти задам един въпрос — каза Джак. — Защо според теб бих прехвърлил всички пари на Аби, ако сме съавтори?

Чарли се поколеба, но и за това имаше свое обяснение.

— Не знам. Може би укриваш пари от бивша съпруга. И затова да си прехвърлил всичко на Аби. — Погледна го въпросително.

Джак не каза нито дума, взрян безизразно в лицето му. Чарли реши, че не е далеч от истината. При подобни обстоятелства той самият би направил тъкмо това. Що се отнасяте до него, опазването на една такава тайна бе въпрос на чест. Джак можеше да му се довери като мъж на мъж, просто да му сподели, че е прецакал жена си.

— Ще ти кажа къде можеш да я откриеш — рече Джак. Това беше единственият безопасен ход: да изпрати Чарли на острова, пък Аби да се оправя с него. Може би тя щеше да го накара да замълчи или поне да осигури време, докато се намери изход. Най-малкото Чарли нямаше да се мотае в Ню Йорк, близо до Карла и Бертоли. Джак трябваше да позвъни на Аби и да я предупреди, че бившият й мъж пристига при нея.