Стив Мартини - Класацията

Един от лъскавите журнали за светски новини бе включил Гейбъл Купър в своята класация на петдесетте най-красиви личности в Америка, непосредствено след Мел Гибсън я Антонио Бандерас. Вече се носеха слухове, че „Големия Х“ е успял да повлияе на това решение чрез закупуването на най-скъпото рекламно място в журнала.

След три дни във всички влакове на нюйоркското метро щяха да бъдат разлепени плакати със заглавието на книгата, съответните суперлативи и — което беше най-хубавото — снимката на Джак. Ню Йорк беше идеалното място да се вдигне шум, който да отекне в професионалните среди. В деня на издаването избрани интригуващи глави от книгата щяха да бъдат пъхнати в избрани броеве от сутрешните вестници. Те щяха да пристигнат на повече от хиляда адреса в Ню Йорк и Лос Анджелис — при най-влиятелните личности в развлекателния и издателския бизнес. Това бе най-голямата рекламна атака от близо десет години.

Ако Бертоли успееше, щеше да даде тласък на една кариера, за която повечето писатели не могат и да мечтаят. Името Гейбъл Купър щеше да стане синоним на касови книги и още по-касови филми. През следващите двайсет години Холивуд и Ню Йорк щяха да поглъщат всичко, излязло изпод перото на Джак. Карла бе сигурна в това, тъй че днес имаше една-единствена цел при срещата си с него. Трябваше някак си да го убеди, че допълнителните договори за още книги са в негов интерес. Погрешната линия на телефонния й апарат иззвъня.

— По дяволите! — Карла погледна часовника на стената. — Подранил е. Джадра, приключвай по-бързо.

Секретарката й се развихри и светкавично напъха новите материали в папки, две от които лежаха на съвещателната маса в кабинета на Карла.

— И се погрижи да ни поднесат кафе — каза Оуенс. — И обяд. Обади се в „Да Умберто“ и поръчай да ни приготвят нещо хубаво и да ни го сервират тук. — Карла нямаше намерение да води Джак на обществени места, та да налетят на агенти, които дават мило и драго да се запознаят с него.

Снимката му вече бе заляла града.

Вътрешната линия отново звънна и Карла вдигна слушалката.

— Един господин на име Чандлис е дошъл за среща с вас.

— Кой?

— Мистър Чандлис. Казва, че е роднина на някаква Аби Чандлис. — Момичето от рецепцията звучеше така, сякаш ей сега щеше да изхвърли досадника през вратата. В литературните агенции често се появяваха странни екземпляри, някои напълно откачени и неспособни да напишат два реда.

— Да му предам ли, че сте заета?

Карла помисли малко и каза:

— Не. — После сложи длан върху микрофона на слушалката и повика Джадра, която се бе запътила към вратата. — Ако дойде мистър Джърмейн, позабавлявай го няколко минути. Кажи му, че идвам всеки момент. Покани го в заседателната зала.

Джадра кимна, излезе и затвори вратата, а Карла каза в слушалката:

— Доведи мистър Чандлис.

След две минути се почука на вратата и друга секретарка въведе един мъж. Карла го огледа от глава до пети.

Чарли имаше сънен вид. Костюмът му бе смачкан. Беше спал с него в самолета и бе дошъл направо тук с такси от летището. Носеше дипломатическо куфарче. Приличаше на търговски пътник.

Карла стана от стола си, но не слезе от подиума, върху който бе поставено бюрото й. Нямаше представа какво иска господинът и реши, че на този служебен пиедестал е в най-безопасна позиция.

— Мистър Чандлис. Карла Оуенс. Заповядайте.

Чарли огледа кабинета, докато приближаваше към бюрото. Не беше виждал толкова просторен и изискан кабинет; лилави плюшени килими и тъмно стъкло, бюро като кристален олтар. Чарли си представи, че е умрял и е попаднал в рая.

— Приятно ми е — каза той. Когато най-сетне стигна до бюрото, подаде на Карла визитна картичка. Винаги го правеше при първа среща. Знае ли човек кому ще потрябва добър адвокат по наказателни дела?

Тя погледна картичката.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Става дума за жена ми — каза Чарли. — За Аби Чандлис.

Карла кимна бавно, но остана безмълвна.

— Познавате ли я?

— Познавам една Аби Чандлис — каза Карла. — Съпруга ли ви е? — Макар и да не си личеше, Карла се замая от притока на адреналин, като си представи скандала около възможната авантюра със съпругата на разгневен адвокат в навечерието на премиерата. Някои писатели пиеха много. Някои имаха други пороци. Може би Джърмейн си падаше по задомени жени.

— Всъщност вече не сме женени — каза Чарли.

— Аха. — Пулсът й спадна с двайсет удара на минута. — Заповядайте, седнете — покани го тя. — И какво ви интересува за мисис Чандлис?