Стив Мартини - Класацията

— Станали са две убийства. На приятелката й и на съпруга на приятелката. Има много въпроси без отговор.

— Да не би да смятат, че Аби Чандлис има пръст в убийствата?

— Полицията иска да я разпита.

— Какво общо има това с книгата?

— На нея задайте този въпрос.

— Бих желал, но не зная къде е.

— Потърсете я на Сейнт Кроа, един от Вирджинските ос трови. Отседнала е край Кристианстед в къща на Шой Бийч Роуд.

— Какво прави там?

— Крие се от вас. И от полицията в Сиатъл, ако информацията ми е вярна.

Томпсън започна да се облизва. Измамата относно някаква книга беше едно, убийството — съвсем друго.

— Дайте ми нещо, което мога да проверя, нещо, което да се потвърди и от друг източник освен Чандлис.

— Защо?

— Защото редакторът ми няма да позволи да губя повече време за това, докато не му покажа нещо конкретно.

Последва ново мълчание и тежко дишане, сякаш човекът отсреща преценяваше докъде може да стигне.

— Фамилията на жертвите е Дженрико. Тереза и Джоузеф Дженрико.

— И убийството им е свързано с книгата?

— Полицията издирва Чандлис. Толкова мога да кажа.

— Как бих могъл да се уверя в това?

— То си е ваша работа. — Гласът отсреща издиктува телефонен номер с кода на Вирджинските острови. Каза на Томпсън, че телефонът е в една къща на Шой Бийч Роуд.

— Кой сте вие?

— Няма значение.

— Един момент — каза Томпсън. Той затършува в чекмеджето на бюрото си за миникасетофона и специалното микрофонче, с което записваше телефонни разговори. Използването му беше абсолютно незаконно, но едва ли не всеки репортер в света притежаваше такова устройство. Томпсън искаше да има запис, който да занесе на редактора си.

— Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Почакайте за секунда. Водя си бележки. — Томпсън на — влажни с устни чашката на микрофончето и я залепи върху мембраната на слушалката.

— Кога е станало това убийство?

— Преди няколко месеца.

— И Чандлис е замесена?

— Казах ви, че полицията я издирва.

— А тя се крие на Вирджинските острови, така ли?

— Какво ви става, да не сте глух? Стига ви толкова. Ако не ми вярвате, проверете си сам.

— Само още един въпрос.

Линията прекъсна.

Томпсън бързо превъртя лентата и прослуша записа. Не беше дълъг, но в него ясно се споменаваше за убийство и за укриването на Чандлис от полицията.

Предаде набързо спешния материал и след пет минути се запъти към телефонния автомат във фоайето на една близка сграда. Провери в указателя кода на Сиатъл и набра справки.

— Бихте ли ми дали номера на полицейския участък в Сиатъл? Не, не е по спешност. — Записа номера и го набра.

След секунда се обади женски глас. От време на време се чуваше пиукане и Томпсън разбра, че го записват.

— Ало, бих искал да науча името на полицая, който разследва убийството на семейство Дженрико. Аз ли? Казвам се Бил Робинсън. Журналист от „Ню Йорк Дейли Нюз“.

След по-малко от минута Томпсън имаше името и вътрешния номер на лейтенант Лутър Санфилипо.

— Можете ли да ми кажете дали той разследва и двете убийства — на Тереза и Джоузеф Дженрико? Той значи. Благодаря ви. — Томпсън затвори. Не обичаше да си има работа с полицията. Никога не се знаеше дали не проследяват откъде им се обаждат. Поради тази причина винаги използваше автоматите в оживеното фоайе на манхатънска административна сграда, където сновяха хиляди хора.

За по-малко от две минути бе проверил част от анонимната информация. Семейство Дженрико наистина бяха убити. Но този, който му се обади, можеше да го е научил от къде ли не. Вдигна слушалката и набра номера, който току-що бе записал.

— „Отдел Убийства“ — обади се мъжки глас.

— Търся лейтенант Санфилипо.

— Не знам дали е тук. Чакайте да проверя.

После Томпсън едва долови гласа му — явно беше запушил слушалката с длан.

— Някой да е виждал Лутър? — Отговорът не се чу. — Мисля, че е излязъл да обядва.

— Обаждам се във връзка с разследването на Дженрико.

— Да?

— Знаете ли дали лейтенант Санфилипо все още държи да разпита Абигейл Чандлис по случая?

Слушалката отново бе запушена за дълго и Томпсън не можа да чуе какво се говори.

Когато гласът отново се обади, звучеше по-тихо и сдържано.

— Кой се интересува?

— Предпочитам да си спестя тази информация. Можете ли да ми кажете дали участъкът ви все още издирва мисис Чандлис във връзка с убийството на семейство Дженрико?

— Да, искаме да й зададем някои въпроси.