Стив Мартини - Класацията

На Томпсън не му трябваше повече и той побърза да затвори. Аби Чандлис се издирваше във връзка с убийство, свързано по някакъв начин с книга за милиони.

В продължение на три дни Аби размотаваше Чарли, на когото плащаше сметките в „Пирата“, като му обясняваше, че не може да предприеме никакви финансови стъпки, преди партньорът й Джак да се върне от Ню Йорк.

Паричният залог за мълчанието на Чарли, изглежда, се покачи, когато той видя беемвето, паркирано със свален гюрук на алеята под палмите пред къщата на Аби. Тя явно живееше по царски и единственото, което той искаше, бе подобно съществуване.

Прекарваше времето си, забавлявайки се за сметка на Джак, сваляше мацки на плажа и обикаляше острова с „кукличката“ на Аби, както той наричаше колата й.

Чарли май не забелязваше, че Аби работи трескаво върху друга книга — За него най-важното беше, че никой не го ограничава да харчи. Той не съзираше връзката между упорития труд и възнаграждението му. Не вярваше в личната отговорност и знаеше, че някъде в Конституцията е залегнало абсолютното право на лесен живот. Чарли беше демократ открай време.

През първата си вечер в Кристианстед той се опита да се натрапи на Аби. Искаше да прекара нощта с нея, но номерът му не мина. Разговорът им беше кратък и учтив. Задачата й беше не да го разгневява, а да го задържи на острова, докато измисли как да се справи с него.

Спенсър трябваше да пристигне в Сейнт Кроа този следобед. Той можеше да има някаква идея. Аби очакваше с нетърпение здравомислещия си приятел. Джак й харесваше, но той се въртеше като дервиш, втурваше се в няколко посоки едновременно. Излъчваше невероятна енергия, която тя не можеше да контролира. Беше гледала телевизионните му интервюта. Показа се по два канала за една сутрин, а на другия ден по трети. Представи се точно така, както го бяха замислили — изгря на екрана с блестящи зъби и искрящи сини очи, в най-подходящия момент.

Излъчиха филма, който бе заснет на плажа вечерта преди излизането на книгата, тъй че да не можеш да минеш през метрото, без да се загледаш в снимката му. Дори и „Ентъртейнмънт Тунайт“ се включи в шумотевицата около книгата, дивидент, на който не бяха разчитали. В рекламата имаше нещо заразително. Нарастваше като лавина.

Седнала пред прозореца с изглед към морето, Аби беше по средата на един абзац, когато телефонът иззвъня. Продължавайки да чука по клавиатурата с лявата си ръка, тя вдигна слушалката с дясната.

— Ало.

— Аби! — Беше Джак. — Нямам много време, но исках да ти се обадя. — Гласът му звучеше напрегнато.

— Какво е станало?

— Нищо лошо. Малко съм уморен. Бертоли се обади рано сутринта и ме събуди.

— Какво искаше?

— Да ми каже, че сме влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“.

Аби не можа да промълви и дума. Просто занемя. Беше се настроила да чака поне две седмици, преди да попита имат ли шансове да се класират сред бестселърите. Беше прекарала близо три години в упорит труд — в разработване на сюжета, планиране, писане и преписване. Сега новината й се стовари като гръм от ясно небе. Очите й се навлажниха и когато заговори, гласът й трепереше:

— Джак, не ме занасяй.

— Истина ти казвам.

— Но ние сме на пазара едва от три дни.

— Зная — рече Джак. — Книгата просто се разграбва. Бертоли казва, че продажбите набират невероятна скорост. Не бил виждал друг дебют да прави такъв зашеметяващ бум. Това са негови думи. Ще се появи в класацията, която ще публикуват по-следващата неделя.

Вестниците в Ню Йорк имаха практика да уведомяват предварително издателствата, когато някой техен автор влезеше в класацията. Това им се съобщаваше десет дни, преди да се появи черно на бяло.

— Е, казах ти добрата новина — рече Джак. — А сега искаш ли да чуеш най-страхотната?

Аби се мъчеше да се опомни, все още слисана от вестта, че книгата й си е пробила път.

— Какво, още ли има?

— На четвърто място си! — пропя Джак.

— Шегуваш се. — Аби никога не успяваше да изрази на воля тържеството си. Но този път не се сдържа. Победният й вик едва не проби тъпанчето на Джак. За половин седмица на пазара се бяха изстреляли в заветната петорка.

— Сигурни са, че ще се качим и по-нависоко, но трябва да мине една седмица, докато стане ясно. При тази скорост не може да е другояче. Бертоли каза, че е склонен да помисли над предложението ни за нови договори, зависещи от място то и броя на седмиците в ранглистата.

— Бас държа, че ще го направи — каза Аби. Все едно да залагаш, след като конете са започнали надбягването.