Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Докато стотици хора по света бяха арестувани от националните власти веднага след атаките от 11 септември и на обществеността беше отказано правото да лети, около 140 саудитци, включително около двадесет и четирима членове на семейството на самия Осама бин Ладен, получиха разрешение да отлетят с частен реактивен самолет на среща във Вашингтон, а след това към Бостън. Според The New Yorker семейство бин Ладен се групира в Бостън, откъдето в крайна сметка излита от страната, след като FAA възобнови презокеанските полети 30 30 Jane Mayer, „The House of Bin Laden,“ The New Yorker (Nov. 12, 2001). . Тази любопитна операция беше осъществена, макар че Осама бин Ладен беше посочен като несъмнения виновник за атаките.

Първоначално отхвърлени като слух или „градска легенда“, информациите за полета на семейство бин Ладен бяха потвърдени в едно интервю от октомври 2003 във Vanity Fair с Ричард А. Кларк, който по-рано през същата година беше подал оставка като шеф на Антитерористичната група по сигурност на Националния съвет по сигурността. Кларк заяви, че не си спомня кой е поискал одобрението за полета, но мисли, че е било или ФБР, или Държавният департамент. „Някой ни докладва за одобрение решението да позволим на самолет, пълен със саудитци, включително членове на семейство бин Ладен, да напусне страната — казва той. — Затова казах: «Добре, може».“

Макар че Tampa Tribune и New York Times съобщават, че саудитците са ескортирани до самолетите си от агенти на ФБР, официалните лица от бюрото отричат тази информация. Саудитските полети, които са от десет американски градове, включително Лос Анджелис, Вашингтон, окръг Колумбия, и Хюстън, се оказват в Бостън, където два джъбмо-джета натоварват групата от саудитци в средата на септември 2001 г.

Нито един от саудитците не е сериозно разпитван от който и да било.

„Бяхме по средата на най-сериозната терористична атака в историята, а в този случай наблюдавахме евакуация на семейство бин Ладен… — оплаква се Том Кинтън, директор авиация на международното бостънско летище «Лоугън». — Исках да стигна до най-висшите нива във Вашингтон“ — казва той на Vanity Fair , но след това осъзнал, че операцията има благословията на топ федерални официални лица.

„Как е възможно — точно когато президентът Буш обявява безрезервна глобална война срещу тероризма, която ще изпрати стотици хиляди американски войни в Афганистан и Ирак, и точно когато Осама бин Ладен става Обществен враг №1 и мишена на световен лов — Белият дом да ускори отпътуването на толкова много потенциални свидетели, включително над двадесет роднини на човека, който стои зад самата атака?“ — пита авторът от Vanity Fair Крейг Ънгър 31 31 Craig Unger, „Saving the Saudis,“ Vanity Fair (October, 2003). .

Многобройни членове на семейство бин Ладен напускат САЩ от международното бостънско летище „Лоугън“ на 18.09.2001 г. На следващия ден авторите на речи от Белия дом формулират вълнуващия призив на президента Буш за война срещу тероризма, докато в Пентагона се изготвят планове тази война да включи Ирак. Все още никой не е идентифицирал властта, която стои зад тази невероятна евакуация, макар да е ясно, че тази власт трябва да е имала контрол както върху ФБР, така и върху ЦРУ.

Дълга поредица от притесняващи въпроси е била повдигната по отношение на самите похитители и хората, които стоят зад тях.

На 12 септември директорът на ФБР Робърт Мюлър обявява някои изумително бързи полицейски действия. „През последните двадесет и четири часа ние иззехме [пътническите] декларации и ги използвахме като доказателствен материал. И освен това успешно, както вярвам, идентифицирахме много от похитителите във всеки от четирите полета, които катастрофираха — казва той на новинарите. Звучейки като полицейски детектив от 40-те години на XX век, Мюлър добавя 32 32 Editors, „They Saw It Happen,“ America at War , (New York: Personality Profiles Presents, 2001). : — Няма да оставим камък непреобърнат, за да открием онези, които са отговорни за трагедиите.“

Същевременно Мюлър признава, че списъкът от наименованите похитители може и да не съдържа истинските им имена.

От този сценарий възникват няколко очевидни въпроси: Ако са използвали псевдоними, как ФБР ги идентифицира толкова бързо? Не се ли изисква от всеки да покаже документ за самоличност със снимка, за да получи бордова карта? Къде са били обичайните мерки за сигурност? Как ФБР е научило имената на пет от похитителите и е получило снимките им в деня на атаките? И откъде — същия следобед — агентите са получили имената и местоположението на фирмите и ресторантите, използвани от похитителите?