Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Авторът Дейвид Грифин 41 41 Griffin, op. cit. цитира неназован източник от високо ниво в разузнаването, който казва онова, което се върти в ума на много хора: „Каквато и следа да е останала, е оставена преднамерено… за да я последва ФБР.“

Нещо повече: в светлината на медийните разкази за открития паспорт, оставения Коран, материалите от летателни школи и дори „предсмъртни писма“ защо на 19 април 2002 г. директорът на ФБР Робърт Мюлър в една реч пред Клуб Комънуелт в Сан Франциско обяви, че похитителите „не са оставили хартиени следи“?

Вечерта преди атаките — според Boston Globe — четирима от заподозрените похитители се обадили на няколко фирми за „ескортни услуги“, питайки колко ще им струва, за да си наемат проститутки за през нощта 42 42 Editors, „Reports: Hijack Suspects Looked for Hookers in Boston.“ Reuters (Oct. 10, 2001). . Други новинарски източници заявяват, че други заподозрени прекарват времето си в барове и стриптийз клубове във Флорида, Ню Джързи и Лае Вегас. Наливането с алкохол и търсенето на проститутки от някои от похитителите звучат повече като пиршество на наемници преди мисия, отколкото като набожни религиозни фундаменталисти, които се подготвят да се срещнат със Създателя.

Още несъответствия: Защо номерата на местата на похитителите, дадени по клетъчен телефон от стюардесата Медлин Ейми Суийни на бостънското Ръководство въздушно движение, не съответстват на местата, заети от мъжете, за които ФБР твърди, че са отговорни?

Защо новинарските източници описват рязането на гърла и осакатяването на пътници на Полет 93 с ножчета за рязане на картон, когато списание Time на 24 септември съобщи, че един от пътниците се е обадил у дома, за да обяви: „Похитиха ни. Те са любезни“?

В дните след 11 септември много големи медийни капацитети правилно посочиха, че някаква групичка от изпаднали фанатици не би могла самостоятелно успешно да организира и да осъществи широкомащабни и добре координирани атаки. Те трябва да са имали спонсорството на някоя държава — твърдяха „спецовете“. Именно тази обосновка осигури основния аргумент за последвалите атаки срещу Афганистан и Ирак.

Един заловен шеф на Ал-Кайда можеше да осигури изумителен отговор на това, кой всъщност е осигурил държавното спонсорство за атаките от 11 септември. Това „неопровержимо доказателство“, което свързва Ал-Кайда със Саудитска Арабия, излезе на бял свят в края на март 2002 със залавянето на Абу Зубайда в предградие на средната класа в пакистанския град Фейсалабад. На 2.04.2002 говорителят на Белия дом Ари Флейшър 43 43 http://www.foxnews.com/story/0.2933.49226.00.html описа Зубайда като най-старшия член на Ал-Кайда, залавян до този момент, и заяви: „Той ще бъде разпитан за онова, което знае за актуалните планове да се провеждат терористични дейности. Това представлява сериозен удар срещу Ал-Кайда.“

Вместо това обаче залавянето, изглежда, е сериозен удар срещу саудитците. Според една нова книга на Джералд Познър 44 44 Gerald Posner, Why America Slept (New York: Random House, 2003). , озаглавена Why America Slept („Защо спеше Америка?“), Зубайда се оказва тясно свързан с висши саудитци, включително членове на кралското семейство.

Познър, бележит демаскатор на конспирациите за убийството на Джон Ф. Кенеди, подкрепя официалната версия за провалите на разузнаването преди 11/9 в своята нова книга, твърдейки, че независимо от всички похарчени долари на данъкоплатците, федералните агенции просто не са успели да свържат точките. Познър признава, че е близък с дружелюбни източници от ЦРУ, което прави неговите разкрития още по-шокиращи.

Според Познър, когато опитите да се измъкне информация чрез медикаменти от Зубайда се провалят, шефът от Ал-Кайда е закаран със самолет до афганистански затвор, който е префасониран така, че да изглежда като килия в саудитски затвор. Двама агенти на Специалните сили от арабски произход, дегизирани като саудитци, се изправят пред Зубайда. Идеята е да го изплашат и да разкрие тайните на Ал-Кайда. Спомнете си, че Ал-Кайда уж ненавижда саудитското кралско семейство.

Въпреки това, когато е изправен пред фалшивите саудитски разпитващи, според Познър Зубайда изразява облекчение, а не страх. Той изглежда наистина щастлив да ги види и им предлага телефонните номера на висши саудитски официални лица. Единият от номерата е на саудитския принц Ахмед бин Салман бин Абдул Азис — усвоил западната култура племенник на саудитския крал Фахд и ездач, чийто кон „Военен символ“, спечели Дербито на Кентъки през 2002 г. Зубайда казва, че принц Азис ще гарантира за него и ще даде инструкции на разпитващите. Дегизираните американци са шокирани, когато откриват, че публично неоповестените саудитски телефонни номера са валидни 45 45 Johanna McGeary, „Confessions of a Terrorist,“ Time (Sept. 8, 2003). .