Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

На 8 май 2001 г., четири месеца преди атаките и една седмица, преди екзекуцията на осъдения за бомбата в Оклахома Сити Тимъти Маквей, администрацията на Буш вече адресира проблема с тероризма. През този ден Буш създава нов офис, посветен на националната готовност, в рамките на Федералната агенция за управление на кризи (FEMA) и посочва вицепрезидента Дик Чейни за шеф на специална работна група за изучаване на тероризма и за ръководство на антитерористичните усилия на FEMA. Този нов Офис за национална готовност (OPN) поставя Чейни в позицията да знае всички аспекти на международната терористична структура и особено неизвестните на американската публика сценарии за терористични атаки.

Достатъчно изумително, осъщественото преди 11/9 планиране може би е подпомогнало успеха на атаките. Такова планиране, включително и военни игри, може да осигури и отговора на многото въпроси, засягащи липсата на незабавна загриженост на Буш. Подобни отговори обаче повдигат още повече въпроси.

Първо, могъщият, но малко известен Национален разузнавателен офис (NRO) е планирал учения за сутринта на 11 септември 2001 г. 19 19 Editors, „Agency Was to Simulate Plane Crash on September 11.“ Associated Press (Aug. 22, 2002). Сценарият е, че корпоративен реактивен самолет, аварирал заради механична повреда, се разбива в една от четирите кули на щабквартирата на NRO в Чантили, Вирджиния, която е на около четири мили от международното летище „Дълес“ във Вашингтон. В учението не се планирало да се използват действителни самолети, но плановете изисквали евакуиране на повечето от трите хиляди служители на NRO.

Учението, по-късно описано като „странно съвпадение“, е рожба на офицера от ЦРУ Джон Фултън, шеф на отдела по стратегическите игри на NRO. През 2002 г. едно съобщение на конференция на Министерството на вътрешната сигурност отбелязва учението с коментара: „На 11 септември 2001 г. сутринта г-н Фултън и неговият екип… провеждаха предварително планирана симулация, за да изследват проблеми на кризисната реакция, които биха се създали, ако самолет удари сградата. Те не са имали ни най-малка представа, че сценарият ще се сбъдне по драматичен начин през същия ден.“

Учението е отменено, когато първият самолет удря Световния търговски център по-малко от час, преди то да започне. Всички служители на NRO с изключение на определен изключително важен персонал, са изпратени у дома за деня според официалните лица от NRO.

Авторката Барбара Хонегър посочва очевидната липса на навременна реакция на тези атаки от 11/9 — особено в Пентагона — и издига тезата: „Отвъд всякакво разбиране е, освен ако някаква предварителна информация или умствена нагласа не ги е накарала да приемат, че самолетът в Пентагона не може да е терористичен инструмент, как те не са били поне объркани дали е, или не е такъв. Ако тези, които са гледали от Пентагона, докато 11 септември се разгръща пред тях, са вярвали, че Полет 77 е бил — или би могъл да бъде — част от антитерористично учение на «Червения екип», планирано за същата сутрин, това, би обяснило иначе необяснимото забавяне, почти до степен на парализа, в ефективното излитане на изтребителите.“

Учението на NRO — изумително по разполагането във времето — очевидно е било или част от, или едновременно разгръщащо се с още по-голяма военна игра, разигравана от североизточния сектор на NORAD, който включва трите места на сблъсъците в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия, и Пенсилвания. Това наскоро беше потвърдено от тогавашния шеф на антитероризма на Националния съвет по сигурността Ричард А. Кларк. В книгата си от 2004 г. Against All Enemies („Срещу всички врагове“), разказвайки за преживяванията си по време на видео телеконференция в Ситуационната стая в Белия дом сутринта на 11 септември, Кларк пише: „Обърнах се към екрана на Пентагона. «Шефове на Обединените генерални щабове, шефове на Обединените генерални щабове! Приемам, че NORAD е дало заповед за бързо излитане на изтребители и AWACS 20 20 Съкращение от Въздушна система за предупреждение и контрол. — Б.пр. . Колко? Къде?»“

Действащият председател на генералните щабове Ричард Майърс тогава отговаря 21 21 Richard A. Clarke, Against All Enemies (New York: Free Press, 2004). : „Ние сме по средата на «Бдителен войн» [други източници заявяват, че операцията е била наречена «Бдителен пазач»], учение на NORAD, но… «Отис» пусна две птици към Ню Йорк. «Лангли» се опитва да вдигне още две. AWACS са в «Тинкър» [военновъздушна база] и не са под тревога.“