Джек Лондон - Демоните на Фуатино

ме, блага светлина“.

— Трябва да минем през прохода и да стигнем Голямата скала — обади се шепнешком Маурири. — Демоните държат низината. Слушай!

Пет-шест изстрела на неравни интервали потвърдиха, че Браун все още държи скалите .и че пиратите са обсадили тесния провлак.

След още един час те доплуваха под чернеещата се Голяма скала. Маурири пипнешком отведе Грийф до един процеп, по който двамата се покатериха на стотина фута до тясна издатина.

— Остани тук — каза Маурили. — Аз отивам при Браун. Сутринта ще се върна.

— Ще дойда с тебе, братко — отговори Грийф. Маурири се изсмя в мрака.

— Дори и ти, Голям братко, не можеш да го направиш. Аз съм човекът-коза и само аз на целия уатино мога да се прехвърля през Голямата скала нощем. А дори и аз сега ще го направя за първи път. Дай си ръката. Усещаш ли! Тука е скрит динамитът

на Пилзах. Легни близо до стената и можеш да спиш, без да паднеш. Аз тръгвам.

И високо над бушуващия риф, на тясна издатина, до един тон динамит, Дейвид Грийф състави своя план на действия; след това сложи глава на ръката си и заспа.

Сутринта, когато Маурири го преведе през върха на Голямата скала, Дейвид Грийф разбра, защо не би могъл да мине там, нощем. Въпреки привичната смелост на моряка пред височината и несигурното задържане, той се удиви, че можа да го направи и посред бял ден. Имаше места, където по най-подробни. указания на Маурири, се отпускаше напред през дълбоки сто фута цепнатини така, че с протегнати напред ръце да се хване за отсрещната стена и след това да придърпа краката си през пропастта. Веднъж трябваше да направи десетфутов скок над зейнала на петстотин фута бездна до дванайсет фута по-ниска тясна издатина. И въпреки присъщото му самообладание се подвоуми, пред друга издатина, широка някакви си дванадесет инча, където като че ли нямаше изобщо за какво да се хване. И Маурили, като го видя да се люшка, изви собственото си тяло през урвата, за да го издърпа, и същевременно го удари рязко по гърба, та да се сепне. Оттогава той завинаги окончателно разбра защо бяха нарекли Маурили „човекъткоза“.

Като укрепление Голямата скала имаше своите добри страни, но имаше и недостатъци. Беше непревземаема при нападение и двама души биха могли да я държат срещу десет хиляди. А също така тя пазеше изхода към откритото море. Двете шхуни, Раул ван Аювелд и шайката му от главорези бяха затворени като в бутилка. Грийф с цял тон динамит, който беше преместил по-високо на скалата, беше господар на положението. Той го показа една сутрин, когато шхуните се опитаха да излязат в морето. „Валета“ плаваше напред, теглена на буксир от велбот, в който гребяха пленени фуатинци. Грийф и човекъткоза надзъртаха право надолу от безопасно прикритие в скалите триста фута над тях. До себе си бяха сложили пушките и голяма връзка динамит на пръчки с прикрепени фитили и детонатори. Когато лодката доплава под тях, Маурири поклати глава:

— Те са наши братя. Не можем да стреляме. Те са на „Валета“ имаше няколко от моряците на Грийф от остров Раиатеа. На кърмата имаше още един на щурвала. Пиратите бяха долу или на другата шхуна, с изключение на едного с пушка в ръка по средата на палубата. За прикритие той притискаше до себе си Наумоо, дъщерята на старата кралица.

— Този е главният демон — пошепна Маурили — и е синеок като тебе. Той е страшен човек. Виж! Държи Наумоо, за да не можем да стреляме в него.

Поради слабия ветрец и лекото течение на прилива шхуната се движеше бавно.

— Говорите ли английски? — им извика отгоре Грийф.

Мъжът се стресна, изправи пушката отвесно и погледна нагоре. Имаше нещо бързо и котешко в движенията му, а по загорялото му русо лице се четеше настръхнала бойна готовност. Беше лице на убиец.

— Да — отговори той. — Какво искате?

— Върнете се назад или ще вдигна шхуната ви във въздуха — предупреди Грийф. Той раздуха една главня и пошепна: — Кажи на Наумоо да се изтръгне от него и да изтича на кърмата.

От „Ратлър“, която се движеше на малко разстояние зад тях, изтрещяха изстрели и куршумите заплющяха по скалата. Ван Асвелд се изсмя предизвикателно, а Маурири предупреди жената на родния и език. Когато стигнаха точно под тях, Грийф я видя да се дърпа от мъжа. В същия миг той допря главнята до главичката от кибритена клечка, мушната в Цепнатия край на късия фитил, изскочи от прикритието и хвърли динамита. Ван Асвелд беше сполучил Да хване момичето и се боричкаше с него. Човекъткоза го държеше на мушка и чакаше удобен момент. Динамитът падна на палубата, както беше вързан, подскочи и се търколи в шпигата на левия борд. Ван Асвелд го видя и се подвуоми, след това той и момичето се втурнаха презглава към кърмата. Човекъткоза гръмна, но само направи на трески ъгъла на камбуза. Дъждът от куршуми от „Ратлър“ се усили и двамата на скалата се снижиха и зачакаха. Маурили понечи да види какво става долу, но Грийф го задържа.