Джек Лондон - Желязната пета

По онова време многоженството бяло още разпространено в Турция.

Това не е празна хвалба от страна на Ейвис Евърхард. Най-изтъкнатите художници и интелектуалци са били революционери. С изключение на неколцина музиканти и певци и няколко олигарси всички велики творци от този период, чиито имена са стигнали до нас, са били революционери.

Дори в този късен период каймакът и маслото са били все още получавани по груб начин от краве мляко. Лабораторното приготвяне на хранителни продукти още не било въведено.

Навред в запазилата се литература и документи от онзи период се споменават стиховете на Рудолф Менденхол. Другарите му го наричали „Пламъка“. Без съмнение тон е бил голям гении и все пак само странни и завладяващи откъси от стихотворенията му, цитирани от други автори, са достигнали до нас. Той бил екзекутиран от Желязната пета в 1928 г. сл.Хр.

Случаят с този младеж не е бил необикновен. Много младежи от олигархията, подтикнати от чувство за справедливост или увлечени от величието на революцията, по етични или романтични подбуди й посвещавали живота си. По същия начин много синове на руски благородници изиграли положителна роля в по-ранната и продължителна революция в тази страна.

Наемниците, в последните дни на Желязната пета, изиграли важна роля. Те били силата, чиято тежест надделявала в борбите между работническите касти и олигарсите, и хвърляли тази сила ту на едната, ту на другата страна, според промените в хода на интригите и съзаклятията.

От етичната непоследователност и несъстоятелност на капитализма олигархията си изковала нова етика, последователна и определена, твърда и непреклонна като стомана, най-абсурдна и ненаучна, а същевременно най-силната, която е била притежавана от някоя тиранска класа. Олигарсите вярвали в етиката си, въпреки че биологията и еволюцията я опровергавали; и благодарение на вярата си успели три века да задържат могъщия поток на човешкия напредък — една картина мъчна за разбиране, страшна, озадачаваща метафизика-моралист, картина, която за материалиста представлява източник на много съмнения и преоценки.

Ардис бил завършен в 1942 г. сл.Хр., а Асгард едва в 1984 г. сл.Хр. Той бил строен петдесет и две години, през който период там работила постоянна армия от половин милион крепостници. От време на време техният брой нараствал до над милион, без да се смятат стотиците хиляди работници от облагодетелствуваните касти и художниците.

Сред революционерите имало много хирурзи и те достигнали чудна вещина в оперирането. Според думите на Ейвис Евърхард те умеели буквално да преобразят човека в друга личност. За тях премахването на белези от рани и деформации било съвсем просто и дребно нещо. Те променяли чертите на лицето с такава грижа за най-дребните подробности, че не оставяли никаква следа от вмешателството си. Носът бил любимият обект за операции. Присаждането на кожа и коса представлявали едни от най-обикновените им похвати. В променяне на изражението били истински вълшебници. Преправяли до неузнаваемост очи и вежди, устни, уста и уши. С изкусни операции на езика, гърлото, ларинкса и носните кухини можело да се промени коренно произношението и артикулацията. Рисковани времена пораждат необходимостта от рисковани средства и хирурзите на революционното движение се справяли с тази необходимост. Между другото те могли да увеличат ръста на възрастен човек с цели четири-пет инча или да го намалят с един-два инча. Това, което нравели, днес е изчезнало изкуство. Ние нямаме нужда от него.

Чикаго е бил промишленият ад на XIX век сл.Хр. До нас е стигнал забавен анекдот за Джон Бърнз, голям английски работнически водач и някогашен министър в английския кабинет. По време на посещение в Съединените щати бил запитан в Чикаго от един журналист за мнението му за този град. „Чикаго — отговорил Бърнз — е джобно издание на ада.“ След известно време, когато се качвал на парахода на път за Англия, друг журналист го спрял и попитал дали е променил мнението си за Чикаго. „Да, промених го — отговорил Бърнз. — Сегашното ми мнение е, че адът е джобно издание на Чикаго.“

Той бил прочут като най-бързия влак на света тогава. Този влак имал голяма слава.

В онези дни земята била тъй рядко населена, че дивите животни често се превръщали в напаст. В Калифорния съществували обичайни хапки на зайци. В уречен ден всички земеделци от дадена местност се събирали и минавали през полята в стесняващи се вериги, като подгонвали десетки хиляди зайци към предварително заградено място, където мъже и младежи ги избивали с тояги.