Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

Той отиде до стола пред бюрото (създаден от специалист-ортопед да намалява умората, без да създава приспиващо удобство) и седна с гръб към огромния прозорец, от който можеше да се види една малка част от парка и паметника на Вашингтон. Той поседя за момент с притиснати като за молитва длани, докосвайки леко устните си с върха на пръстите. Първият помощник автоматично зае мястото си зад информационния пулт и зачака инструкции.

Застанала нащрек при влизането им, мис Суивън влезе в работното помещение и седна на стола отстрани с готов бележник. Тя беше към тридесетгодишна, с хубаво тяло и гъста червеникава коса, прибрана в строг кок.

Без да повдига очи, Даймънд отдръпна дланите си от устните и ги насочи към първия помощник.

— Тези двама евреи. Те принадлежат към някаква организация. Име?

— „Петимата от Мюнхен“, сър.

— Дейност?

— Да отмъстят за убийството на еврейските атлети на олимпиадата в Мюнхен. И най-вече — да открият и убият палестинските терористи, които са били замесени. Нищо официално. Няма нищо общо с официалните власти на Израел.

— Ясно. — Даймънд насочи пръстите си към мис Суивън. — Ще вечерям тук тази вечер. Нещо бързо и леко, но имам нужда от протеини. Нека бъде бирена мая, течни витамини, жълтъци от яйца и осем унции 4 4 Мярка за тегло = 28.3 грама. — Б. пр. суров телешки дроб. Направете го в миксера.

Мис Суивън кимна. Очертаваше се дълга нощ.

Даймънд завъртя стола си и се загледа с празен поглед в паметника на Вашингтон. По поляната, близо до основата му, вървяха ученици, които минаваха оттам всеки ден по едно и също време. Без да се обръща, той каза през рамо:

— Дай ми извадка за „Петимата от Мюнхен.“

— С какъв индекс, сър?

— Тя е малка организация. И нова. Нека започнем с историята й и членството.

— До каква дълбочина да влизам, сър?

— Ти реши. Това е нещо, което правиш добре. Първият помощник обърна стола си и започна да дава инструкции на Дебелака. Лицето му беше неподвижно, но очите зад кръглите очила проблясваха от удоволствие. Дебелака съдържаше информация от всички компютри на Западния свят заедно с данни от силите на Източния блок, откраднати чрез сателита. Беше една комбинация от свръхсекретна информация и телефонни сметки; материали на ЦРУ за изнудване и удостоверения за шофиране за Франция, от имена, стоящи зад номерирани сметки в швейцарски банки, и списък с клиентите на рекламна фирма в Австралия. Разполагаше с най-деликатна и най-светска информация. Ако живеете в индустриалния Запад, това означава, че сте влезли в Дебелака. То има вашата кредитна сметка, кръвната ви група, политическото ви минало, сексуалните ви наклонности, медицинския ви картон, представянето ви в училище и в университета, някои извадки от личните ви телефонни разговори, копие от всяка телеграма, която сте изпратили или получили, всички покупки, направени на кредит, пълно военно и затворническо досие, всички списания, за които сте абонирани, данъците ви за доход, шофьорската ви книжка, отпечатъци от пръсти, свидетелство за раждане — всичко това, ако сте обикновен гражданин, към който компанията-майка не проявява особен интерес. Ако обаче компанията-майка или някои от нейните подразделения, като ЦРУ, НСС или подобни организации в другите демократични страни, имат по-специално отношение към вас, Дебелака знае много повече от това.

Програмирането на данни в Дебелака беше една постоянна работа на армия от инженери и техници, но получаването на информация от него беше сложна задача. Проблемът беше в това, че Дебелака знаеше прекалено много. Ако човек разглеждаше даден проблем твърде повърхностно, можеше да не открие това, което иска. Ако го разглеждаше прекалено дълбоко, имаше опасност да бъде засипан с купища информация без значение: резултати от стари проби на урина, предсказания за годишните изпити в университета, предпочитания към марката на тоалетната хартия. Уникалната дарба на първия помощник беше деликатното му умение да зададе точните въпроси и да търси отговорите на най-подходяща дълбочина. Опитът и интуицията му успяваха да го насочат към най-верните индекси, правилните пермутации, верните пасажи, подходящите дълбочини. Умееше да работи с компютъра и го обичаше. Да работи на своя пулт, беше за него това, което беше сексът за другите мъже, по-точно — каквото той предполагаше, че е сексът за другите мъже.

Даймънд каза през рамо на мис Суивън:

— Когато съм готов, искам да говоря със Стар и арабина, когото наричат Хаман. Нека бъдат на разположение.