Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Вярно е. Повикът на природата е винаги ненавременен и емпиричен.

Първият помощник се намръщи и премигна. Емпиричен? Дали не искаше да каже наложителен? Неотложен? 3 3 На английски думите са с близко произношение. — Б. пр.

— Разбирам — каза Даймънд и продължи бързото четене на рапорта, състоящ се от седемдесет и пет страници.

Чувствайки се неудобно от тишината, арабинът реши бързо да я запълни:

— Не искам да ставам досаден, мистър Стар, но има нещо, което не разбирам.

— Казвай, приятел.

— Защо използвахте за удара азиатци?

— Какво? О-о! Е, нали си спомняте, че се разбрахме да го подготвим така, сякаш вашите хора са направили удара. Но не разполагахме с араби в магазина, а момчетата, които тренираме в Академията, не стават за такива номера. — Стар реши, че не е тактично да добави, че с тяхната неспособност те едва ли ще стават за нещо. — Вашите момчета от „Черния Септември“ използват членове на японската „Червена Армия“ в своите акции… и намерихме японци.

Арабинът притеснено се намръщи:

— Искате да кажете, че японците бяха ваши хора?

— Точно така. Двойка японци от Агенцията в Хавай. Добри момчета. Беше направо жалко, че трябваше да ги загубим, но смъртта им ще придаде правдоподобност на вашето иначе изтъркано и неубедително описание. Куршумите, които ще извадят от тях, ще са от берета и местната полиция ще обере лаврите. Те носят документи, по които ще ги идентифицират като членове на „Червената армия“, които помагат на арабските си братя в това, което вие наричате безкрайна борба срещу всичко капиталистическо.

— Ваши собствени хора? — повтори арабинът със страхопочитание.

— Не го вземай толкова навътре. Техните документи, дрехите им, дори и храната, която ще намерят в стомасите им… всичко ще изглежда така, сякаш идват от Япония. В действителност, те наистина пристигнаха от Токио часове преди удара, или както там го наричате.

Очите на арабина заблестяха от възхищение. Това беше точно този вид организация, която чичо му — и президент — го беше изпратил в Съединените щати да проучи, за да създаде една подобна и да избегнат зависимостта си от новонамерените си съюзници.

— Но предполагам, че вашите японски агенти не са знаели, че ще бъдат… не знам как го наричате?

— Ликвидирани? Не, не знаеха. Има правило при нас, че участващите лица не трябва да знаят повече от това, което им трябва, за да свършат работата. Те наистина бяха способни мъже, но дори и те, ако знаеха накъде ще поемат след това щяха да изгубят част от ентусиазма си… ако разбираш какво искам да кажа.

Даймънд продължаваше да чете. Вертикалното обхождане с очи е винаги с една стъпка преди възприемането от съзнанието, което сортира и анализира информацията. Когато някоя частичка не попаднеше на място или звучеше фалшиво, той спираше, връщаше се назад и отново сканираше смущаващото място.

Беше стигнал до последната страница, когато заработи вътрешната му аларма. Той спря, върна се на предишната страница и я прочете внимателно — този път хоризонтално. Мускулите на челюстта му заиграха. Той повдигна очи и издаде едно характерно слабо възклицание: за момент спря да диша.

Първият помощник премигна. Познаваше симптомите. Задаваха се неприятности.

Даймънд пое дълбоко въздух и върна рапорта. Докато не направеше сам оценка на проблема, нямаше защо да безпокои арабския наблюдател. Опитът му показваше, че беше безсмислено да обременяваш арабите с ненужна информация. Беше нещо, което трудно понасяха.

— Е? — попита той, обръщайки леко глава. — Доволен ли сте, мистър Хаман?

За момент арабинът не разпозна кодовото си име, след което се сети и се захили.

— О, да. Е, може да се каже, че съм впечатлен от доказателството на филма.

— Това означава ли впечатлен, но не задоволен? Арабинът помръдна с врат и повдигна ръцете си с дланите нагоре, усмихвайки се като продавач на килими.

— Мои добри приятели, не е важно дали аз съм доволен или не. Аз съм просто един пратеник, нещо като връзка или както го наричате…?

— Лакей? — предложи Даймънд.

— Може би. Не знам тази дума. Преди известно време нашите агенти от разузнаването научиха, че се готви заговор за убийството на последните двама герои от мюнхенската олимпиада. Моят чичо — и президент — изказа желание този заговор да се спре… това ли е думата?

— Това е думата — съгласи се Даймънд с отегчен глас. Започваше да губи търпение с този глупак, който беше по-скоро национална грешка, отколкото нормален човек.