Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Снимката в паспорта е правена преди да си пусне тази глупава брада.

Служителят повдига рамене и подпечатва паспорта. Вторият млад мъж е обслужен със същата комбинация от недоверие и некомпетентност. Неговият паспорт е подпечатан два пъти, защото италианският служител е толкова зает от гледката през ризата на червенокосото момиче, че забравя първия път да използва тампона с мастило. Младите мъже вземат раниците си и ги увисват на раменете си. Мърморейки извинения, те се промъкват през група развълнувани италианци, едно голямо семейство, което се блъска, изправено на пръсти да поздрави пристигащ роднина.

— Добре! Сега забави! — нареди Стар по вътрешната връзка. — Ето тук започва веселието.

Скоростта беше намалена на една четвърт.

От кадър на кадър младите мъже се движат бавно, като че ли въздухът е желатин. Водачът се обръща назад и се усмихва на някого от опашката, движението напомня балет при лунно притегляне. Вторият поглежда над тълпата. Усмивката му замръзва. Той отваря уста и крещи мълчаливо, докато предната част на ризата му се покрива с кръв. Преди да падне на колене, втори куршум го улучва в бузата и я откъсва. Камерата се поклаща замаяно, докато открие втория млад мъж, който е пуснал раницата си и с кошмарно бавно движение бяга към шкафчетата за багаж. Той прави пирует във въздуха, когато един куршум го удря в рамото. Удря се грациозно в шкафчетата и отскача назад. Улучен е в бедрото и се плъзга настрани към гранитния полиран под. Трети куршум пръсва тила му.

Камерата се поклаща над терминала, търсейки, загубвайки и отново намирайки двама мъже — не са на фокус — тичащи към стъклените врати на входа. Фокусът е коригиран, вижда се, че са азиатци. Единият от тях носи автоматична пушка. Той изведнъж извива гръб, протяга ръце и се плъзва на пръсти напред, преди да падне по лице. Пушката безшумно пада до него. Вторият мъж е стигнал до стъклените врати, неясната светлина очертава тъмния му силует. Той се присвива, когато един куршум улучва стъклото до главата му. Обръща се и побягва към един открит асансьор, от който слиза група ученици. Едно малко момиченце пада долу, косата му се разпилява. Улучено е в стомаха. Следващият удар улучва азиатеца между плешките и той полита към стената до асансьора. На лицето му е изписано недоумение, той извива ръка назад, като че ли иска да измъкне куршума. Следващият куршум минава през ръката му и влиза в гръбнака. Той се плъзва надолу по стената и пада, като главата му остава между вратите на асансьора. Вратите се затварят, но отново се отварят, като срещат съпротивата на главата. Отново се затварят, след което се отварят. Затварят се. Отварят се.

Бавен панорамен план на терминала. Под висок ъгъл.

…Купчина потресени и невярващи деца около падналото момиче. Едно момче крещи…

…Двама пазачи на летището с извадени малки италиански автомати тичат към падналите ориенталци. Единият все още стреля…

…Възрастният мъж със снежнобялата козя брадичка е седнал в локва от собствената си кръв, с протегнати напред крака, като дете, играещо с пясък. Изражението му е напълно недоумяващо…

…Единият от младите евреи лежи по лице върху липсващата си буза, раницата все още е на рамото му…

…Объркване сред групата италианци, които посрещат роднината. Трима от тях са паднали. Другите се вайкат или са коленичили, едно десетгодишно момче се върти на петите си, търсейки посока, в която да побегне за помощ или да потърси сигурност…

…Червенокосото момиче е застинало, очите му са кръгли от ужас, докато гледа падналото момче, което само преди секунди й предлагаше реда си…

…Камерата се спира на младия мъж, прострян до шкафчетата, тилът му липсва…

— Е, това е всичко, приятели! — каза Стар. Лъчът на прожекционния апарат изгасна и светлините по стените се запалиха.

Стар се извъртя на мястото си, очаквайки въпроси от мистър Даймънд или от арабина.

— Е?

Даймънд продължаваше да гледа към празния екран, притиснал леко с три пръста устата си; рапортът за акцията бе все още на коленете му. Той остави пръстите му да се плъзнат към брадата.

— Колко? — попита спокойно той. — Сър?

— Колко са убитите при акцията?

— Знам какво искате да кажете, сър. Нещата станаха малко по-мокри, отколкото очаквахме. Бяхме наредили на италианската полиция да не се меси, но те объркаха инструкциите — не че това е нещо ново. Дори аз самият имах някои проблеми. Трябваше да използвам берета, така че куршумите да отговарят на италианските. А като пистолет беретата не струва и пукната пара, както би казал моят стар татко. С един смит уесън бих свалил тези японци с два изстрела и нямаше да улуча това бедно малко момиче, което се изпречи на линията на огъня. Естествено, за първата част бяхме инструктирали нашите японски момчета да направят малко бъркотия, за да изглежда като акция на „Черния Септември“. Но паникьосаните италиански полицаи бяха тези, които започнаха да пръскат куршуми наоколо — като крава, пикаеща върху плоска скала, както би казал моят…