Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Добре, сър.

Първият помощник повдигна ръка, за да привлече вниманието му.

— Започва. Дебелака се коригира, нанасяйки информацията от акцията в Рим. То я обработи сега.

АНУЛИРАНЕ НА ПРЕДИШНО, ОТНАСЯЩО СЕ ЗА: ЯРИВ, ЧАИМ, НАСТОЯЩ КОЕФИЦИЕНТ НА ДРАЗНИТЕЛ ЗА КОМПАНИЯТА-МАЙКА…

КОРИГИРАН КОЕФИЦИЕНТ РАВЕН НА .001…

ПРИЧИНА ЗА НИСЪК КОЕФИЦИЕНТ РАВНА НА: ТАЗИ ЛИЧНОСТ Е ЛИКВИДИРАНА…

АНУЛИРАНЕ НА ПРЕДИШНОТО, ОТНАСЯЩО СЕ ЗА: ЗАРМИ, НЕХЕМИАН НАСТОЯЩ КОЕФИЦИЕНТ НА ДРАЗНИТЕЛ ЗА КОМПАНИЯТА-МАЙКА…

КОРИГИРАН КОЕФИЦИЕНТ РАВЕН НА .001…

ПРИЧИНА ЗА НИСЪК КОЕФИЦИЕНТ РАВНА НА: ТАЗИ ЛИЧНОСТ Е ЛИКВИДИРАНА…

Даймънд се облегна назад и поклати глава.

— Осем часа изоставане. Някой път може и да заплачем.

— Това не е грешка на Дебелака, сър. Това е поради многото думи, които се използват, и набъбването на информацията. Понякога ми се струва, че знаем прекалено много за хората! — Първият помощник се засмя на идеята.

Мис Суивън излезе от машинната стая и постави телеснимките на бюрото на Даймънд, след което с готов бележник зае мястото си до подиума.

Даймънд разбърка снимките, за да открие тази на единствения член на „Петимата от Мюнхен“, за който беше известно, че не е мъртъв: Ханна Щерн. Той разучи лицето, кимна на себе си и въздъхна обречено. Тези идиоти от ЦРУ!

Първият помощник се извърна и намести нервно очилата си.

— Нещо не е наред ли, сър?

С притворени очи Даймънд погледна през заемащия цялата стена прозорец, към паметника на Вашингтон, над който всяка вечер по това време се надвесваше един топчест облак.

— Чете ли рапорта на Стар за акцията?

— Прегледах го, сър. По-скоро проверявах правописа.

— Какво беше мнимото местоназначение на тези израелски младежи?

Първият помощник винаги се чувстваше малко неудобно от реторичния начин на Даймънд да мисли на глас. Не обичаше да отговаря на въпроси без да се е допитал до Дебелака.

— Доколкото си спомням местоназначението им беше Лондон.

— Точно така. Предполага се, че са имали намерение да пресрещнат определени палестински терористи на летище Хийтроу, преди те да хванат самолета за Монреал. Добре. Ако екипът на „Петимата от Мюнхен“ е пътувал за Лондон, защо са слезли в Рим? Полет 414 от Тел Авив е директен полет до Лондон със спиране в Рим и Париж.

— Е, може да има няколко…

— И защо ще отиват в Англия шест дни преди датата, на която техните жертви от „Черния Септември“ ще летят за Монреал? Защо ще седят на открито в Лондон през цялото това време, след като могат да си седят на сигурно място вкъщи?

— Е, може би…

— И защо ще носят билети за Пау?

— Пау, сър?

— Рапортът на Стар за акцията. От края на страница тридесет и втора до средата на страница тридесет и четвърта. Описание на съдържанието на раниците и облеклото на жертвите. Списък, изготвен от италианската полиция. Включващ и два самолетни билета за Пау.

Първият помощник не спомена, че няма идея къде се намира Пау. Реши при първи удобен случай да попита Дебелака.

— Какво означава всичко това, сър?

— Това означава, че за пореден път ЦРУ не се отметна от традициите си. Още веднъж се провалиха. — Челюстта на Даймънд се стегна. — Безмозъчните гласоподаватели в тази страна грешат, като се притесняват за опасността от вътрешна корупция в ЦРУ. Когато доведат страната до катастрофа, то това няма да е поради тяхната подлост, а поради некадърно свършена работа. — Той се върна на примитивното си бюро и взе снимката на Ханна Щерн. — Дебелака се прекъсна заради онази корекция докато даваше информацията за Ханна Щерн. Започни това отначало. И дай малко по-голяма дълбочина.

Оценявайки данните и пропуските, Даймънд прецени мис Щерн като относително обикновена, занимаваща се само с елементарни неща от терористичната дейност. Млада, интелигентна средна американка, с цел. Познаваше този тип. Тя щеше да е либералка в миналото, когато това беше все още модерно. Тя беше от тези, които търсят „уместност“ във всичко; която обяснява липсата си на критично отношение като освобождаване от предразсъдъци; която се вълнува от глада в Третия свят, но се разхожда в двора на университета с голямо куче, унищожаващо огромни количества протеин — символ на нейната любов към всички живи същества.

Тя отива за първи път в Израел на една лятна обиколка в кибуц, с цел да посети чичо си и — съгласно собствените й думи, цитирани в проучването на НСС и взети от едно нейно писмо до дома — „да намеря моето еврейско начало“.