Беше решено тази операция да се предприеме без да се затрудняват Президентът или Конгресът да вземат отговорни решения, толкова обременителни в една предизборна година. Фаза едно беше поставена в действие и политически лидери от черна и ислямска Африка бяха обхванати от епидемия от убийства, някои извършени от членове на собствените им семейства. Фаза две беше започнала да набира скорост, когато изведнъж всичко замря. Доказателства, засягащи дейността на ЦРУ, бяха изтекли към комитетите за разследване към Конгреса; списък на агентите на ЦРУ се появи във вестници на левицата във Франция, Италия и Близкия Изток; вътрешните комуникации на ЦРУ се затрудниха; масово изтриване на ленти се появи в хранилищата, унищожаващо „биографичната система“, с която нормално контролираха изборите.
Тогава един следобед мистър Даймънд и неговият скромен екип се появиха в Центъра, носейки нареждания, които даваха пълен контрол на компанията-майка над всички операции касаещи директно или косвено страните — производителки на петрол. Нито заместник-пълномощникът, нито неговите колеги бяха чували някога за тази „Компания Майка“, така че се проведе бързо проучване. Оказа се, че компанията-майка беше консорциум от главните международни петролни, комуникационни и транспортни корпорации, които контролираха енергетиката и информационното обслужване на западния свят. След известно обсъждане компанията-майка беше решила, че не може да позволи на ЦРУ да продължава да се намесва в работи, които могат да накърнят или обезпокоят приятелските отношения с производителите на петрол, благодарение на които тя, за две години беше успяла да утрои печалбите си.
Никой в ЦРУ не възнамеряваше сериозно да се противопостави на мистър Даймънд или на компанията-майка, която контролираше кариерите на най-главните правителствени фигури не само с директна поддръжка, но и със своите методи да очерня и да деморализира потенциалните кандидати и да оформя това, което американските маси приемаха за истина.
Какъв шанс имаше разтърсеното от скандала ЦРУ да устои на една сила, която беше достатъчно мощна, за да построи петролопровод през тундра, и призната при това за екологически чувствителна? Кой можеше да се противопостави на организация, която беше намалила правителствените разходи за проучвания върху енергията от слънцето, вятъра, от приливите и отливите и от геотермални източници в своя полза, за да няма съперник за атомната енергия и твърдите горива, които предлага. Как можеше ЦРУ успешно да застане срещу група, която успя да убеди американския народ, че няма нищо опасно в атомните отпадъци?
Когато компанията-майка превзе ЦРУ, никой от изпълнителната власт в правителството не се намеси, тъй като наближаваха избори и всякакъв вид публичност през тази година беше по-благоразумно да се избягва. Тя не се безпокоеше и от паузата от три години преди следващия демократичен спазъм, тъй като американската версия за представително правителство досега показваше, че такива качества като интелект и етичност, които би трябвало да притежава човек, ръководещ една могъща нация, бяха по-скоро качествата, които биха го предпазили от представленията, предхождащи изборите.
Компанията-майка не преживя никакви неудобни моменти и когато група млади сенатори решиха да проведат спешно разследване, засягащо нейните арабски милиони, които манипулираха американските банки и държаха националната икономика като заложник срещу възможността — колкото и да бе невероятна — Съединените щати да се опитат да изпълнят моралните си задължения към Израел. Тези опити обаче бяха бързо прекратени от заплахата на Кувейт да изтегли парите си и да съсипе банките, ако сенаторите продължават да настояват. В резултат комитетът докладва, че не може да се каже със сигурност, че нацията е чувствителна към изнудване, тъй като не им било позволено да продължат разследванията си.
Това беше причината за лошото настроение на заместник-пълномощника, когато чу вратата на залата да се отваря с трясък. Той се изправи, когато Даймънд влезе с бърза походка, последван от мис Суивън, носеща разпечатка от принтера на Дебелака и купчина снимки на „Петимата от Мюнхен“.
За да покаже, че е забелязал появяването на Даймънд, Стар надигна леко задните си части, след което се отпусна със сумтене. Като видя мис Суивън, арабинът скочи на крака, ухили се и се поклони с някаква пародия на европейска изисканост. Много хубава жена, помисли си той. Много съблазнителна. Снежнобяла кожа. И много надарена.
Читать дальше