Треванян - Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

Минута по-късно, когато се връщаше по пътеката, тя й напомни да закопчае предпазния си колан.

— Какво? О, да. Съжалявам.

Самолетът се издигна в един облак, след това полетя под ясно синьо небе. Ханна трепереше от уязвимост и самота. На мястото до нея седеше един мъж на средна възраст, четящ вестник. От време на време очите му се плъзгаха над вестника и бързо поглеждаха към почернелите й от слънцето крака, които се подаваха от шортите. Почувства погледа му и закопча едното горно копче на блузата си. Мъжът се усмихна и изчисти гърлото си. Щеше да я заговори! Глупавият кучи син щеше да се опита да я сваля! Господи!

Изведнъж й се повдигна.

Тя едва стигна до тоалетната където се наведе и повърна в чинията. Когато излезе оттам беше пребледняла, на коленете й имаше отпечатък от плочките на пода. Стюардесата прояви загриженост, но и леко високомерие, като не можеше да си представи, че от един толкова кратък полет може да й стане лошо.

Самолетът се наклони, когато наближи Пау, и Ханна погледна през прозореца към панорамата на Пиринеите, покрити със сняг и извисяващи се в кристалния въздух. Прекрасно и ужасно!

Някъде там долу живееше Николай Хел. Ако само можеше да стигне до мистър Хел…

Чак когато беше извън терминала, си спомни, че няма пари. Всичките им пари бяха в Аврим. Трябваше да пътува на стоп, а не знаеше пътя. Можеше да пита шофьорите. Знаеше, че нямаше да има проблеми да намери желаещи да я качат. Когато си млад и хубава… и с голям бюст…

С първата кола, на която се качи, стигна до Пау и шофьорът й предложи да й намери място за през нощта. Вместо това тя го убеди да я закара извън града и да й покаже пътя за Тардет. На два пъти ръката му се плъзваше от лоста за скоростите и погалваше крака й.

Намери следващата кола почти веднага. Не, той не отиваше до Тардет. Само до Олерон. Но можеше да й намери място за през нощта…

Още една кола, още един отзивчив шофьор и Ханна стигна градчето Тардет, където реши да попита за посоката в кафенето. Първата пречка, която срещна, беше местният диалект, langue d’oc 6 6 Южнофренски. — Б. пр. , с тежко наслагване на Soultine Basque, при който une petite cuillere 7 7 Баският като един от агщлутиниращите езици образува форми чрез прибавяне към думите на определени частици (срички). — Б. пр. имаше осем срички.

— Какво търсите? — попита собственикът на кафенето, като очите му се преместиха от гърдите й само за да погледнат краката.

— Искам да намеря Шато Етчбар. Домът на мистър Хел.

Собственикът се намръщи, погледна към арката над главата си и се почеса с един пръст под баретата, която мъжете баски свалят само в леглото и в ковчега. Не, не вярва да е чувал такова име. Хел ли казахте? ( Той можеше да произнесе х-то, защото това беше звук, който го имаше в езика им.) Може би жена му знаеше. Щеше да я попита. Ще си поръча ли нещо госпожицата, докато чака? Тя си поръча кафе, то пристигна гъсто, горчиво и претопляно неколкократно в метално джезве, което беше калайдисано, но въпреки това течеше. Собственикът изказа съжаления за това. Надявал се кафето, което капнало на крака й да не я е изгорило. Нали не е толкова горещо, че да я изгори? Добре, добре. Той изчезна в задната част на кафенето, за да разпита за мистър Хел.

Очите на Ханна болезнено се разшириха, когато погледна към блесналия на слънцето площад, който беше пуст с изключение на няколко коли, паркирани под случайни ъгли — там където техните шофьори бяха успели да ги спрат.

С оглушителен рев на мотор, хъркане на скорости и облаци изгорели газове един немски камион управляван с трудност, се размина на десет сантиметра от сградата на ъгъла. Запотен и стиснал волана, немският шофьор успя да изведе чудовището на древния площад, където се сблъска с непреодолима бариера. Поклащайки се една до друга по средата на улицата, две жени обменяха клюки с края на устните си. На средна възраст, огромни, те пристъпваха тежко на дебелите си крака, без да обръщат внимание на яростта на шофьора на камиона, който се влачеше след тях и удряше с юмрук по волана.

Нямаше начин Ханна Щерн да не оцени тази сцена, отразяваща френско-германските отношения в Общия пазар. В този момент отново се появи собственикът на кафенето, а триъгълното му баскско лице бе изпълнено с неочаквано разбиране.

— Вие търсите мистър Хел! — каза й той.

— Така ви казах.

— Ах, ако знаех, че търсите точно мистър Хел … — Той повдигна ръце с дланите нагоре, като искаше да й покаже, че ако е била малко по-ясна, е щяла да спести и на двамата много неприятности.