Лиза Сий - Снежно цвете и тайното ветрило

Знаех единствено, че бинтованите крака ще повишат стойността ми пред моите кандидати и така ще ме доближат до най-голямата любов и най-великата радост в живота на една жена — синовете. Ето защо целта ми бе да придобия съвършените стъпала, които се отличават със следните седем качества: трябва да са малки, тесни, правилни, заострени и с висок свод, при това да ухаят и кожата им да е нежна. Най-важното от тези изисквания е дължината. Идеалната е седем сантиметра — приблизително колкото палец. След това идва формата. Съвършеният крак трябва да изглежда като напъпил лотос. Стъпалото трябва да има пълна и заоблена пета, а отпред да е силно заострено, като цялата тежест се поема единствено от палеца. Това означава, че останалите пръсти и костите на свода трябва да бъдат счупени и извити под стъпалото, така че да се засрещнат с петата. И последно, така образуваната цепнатина между предната част на ходилото и петата трябва да е достатъчно дълбока, за да може в нея да се скрие голяма монета. Ако успеех да постигна всичко това, щях да бъда възнаградена с щастие.

На сутринта на двайсет и четвъртия ден от осмия лунен месец принесохме в дар на Изящноногата девица топки от лепкав ориз, докато майките ни полагаха малките обувчици, изработени от тях, пред статуйката на Гуанин. След това двете подготвиха стипца, кръвоспиращо средство, ножици, специална ножичка за нокти, игли и конци. Извадиха дългите леко колосани ивици бинт, всяка от които имаше ширина пет сантиметра и дължина три метра. След това всички жени от семейството се качиха в горната стая. Голямата ми сестра пристигна последна с ведро вряла вода, в която бяха накиснати корени от черница, счукани бадеми, урина, билки и корени.

Като най-голяма, първо бе мой ред. Бях твърдо решена да покажа колко смела мога да бъда. Мама изми краката ми и ги натърка със стипца, за да се стегнат тъканите и да се намали неминуемото изтичане на кръв и гной. Изряза ноктите на краката ми възможно най-дълбоко. През това време бинтовете се киснеха, така че след изсъхването им върху крака да се затегнат още повече. После мама постави единия край на бинта върху горната част на стъпалото ми, прекара го през четирите пръста, за да ги подгъне под стъпалото, оставяйки открит само палеца. След това уви превръзката около петата. Още едно намотаване около глезена подсили здравината и стегнатостта й. Крайната цел бе пръстите да се подвият, така че да се допрат до петата, като образуват цепнатина помежду си, докато палецът остава свободен, за да носи тежестта на тялото. Мама повтори тези стъпки, докато накрая целият бинт бе омотан около крака ми; леля и баба наблюдаваха иззад рамото й целия ритуал, като внимаваха в превръзката да не се образуват никакви гънки. Най-накрая мама заши здраво краищата на бинта, за да не се разхлабят и да измъкна крака си.

Тя повтори същото с другия ми крак, след което леля се зае с Красива луна. През това време малката ми сестра каза, че отива за вода, и слезе долу. Щом стъпалата на братовчедка ми бяха бинтовани, мама повика сестра ми, но не получи отговор. Един час по-рано на мен щеше да се падне да я потърся, но през следващите две години щеше да ми е забранено да слизам по стълбите. След като претърсиха къщата, мама и леля тръгнаха навън. Щеше ми се да изтичам до прозореца и да надникна, но поради нарастващия натиск, който бинтовете оказваха върху костите, и прекъснатото кръвообращение в краката ми вече се бе появила болка. Отправих поглед към Красива луна и видях, че лицето й е бяло като месечината, чието име носеше. Две струйки се стичаха по бузите й.

До нас долетяха гласовете на мама и леля:

— Трета сестро, трета сестро!

Баба и голямата ми сестра отидоха до решетестия прозорец и погледнаха навън.

— Ай, ай! — промърмори баба.

Голямата ми сестра се обърна към нас:

— Мама и леля са у съседите. Чувате ли писъците на малката сестра?

Двете с Красива луна поклатихме отрицателно глава.

— Мама я влачи по улицата — докладва тя.

Сега чухме крясъците й:

— Няма да ида, няма да го направя!

Мама я нахока гръмко:

— Безполезно нищожество. Ти си позор за дедите ни.

Грозни думи, но не и необичайни. Човек можеше да ги чуе почти всеки ден в нашето село.

Малката ми сестра бе натикана при нас, ала едва озовала се на пода, тя отново скочи на крака, хукна през стаята, сви се в един ъгъл и затрепера.

— Ще бъде сторено. Нямаш избор — заяви мама на сестра ми, която трескаво търсеше с очи къде да се скрие.