Лиза Сий - Снежно цвете и тайното ветрило

Той мушна резенчето мандарина в устата си, сдъвка го замислено и продължи:

— Ала дъщеря ви се отличава с нещо повече. Стъпалото й има забележително висок свод, което значи, че ако сега се вземат нужните мерки, ще има най-съвършените крака в целия окръг.

Някои хора не вярват на гадателите и смятат, че препоръките им не се основават на здравия разум. В крайна сметка, есента наистина е най-доброто време за бинтоване на краката, пролетта — за раждане, а приятно хълмче, облъхвано от лек зефир, има най-благоприятното разположение за гробно място според фън шуй . Ала този гадател видя у мен нещо необикновено, което промени живота ми. Въпреки това никой не ликуваше. Стаята бе зловещо тиха. Нещо продължаваше да бъде съвсем не наред.

Сред настъпилото мълчание се обади госпожа Уан:

— Момичето е наистина прелестно, ала златните лотоси са далеч по-важни в живота от хубавото личице. Прекрасните черти са дар от небето, а миниатюрните стъпала могат да подобрят социалното й положение. С това всички ще се съгласим. Какво ще стане оттук нататък, трябва да реши бащата.

Тя погледна право към татко, ала думите, проехтели във въздуха, в действителност бяха отправени към майка ми.

— Никак не е лошо човек да осигури за дъщеря си изгоден брак. Сродяването с високопоставено семейство ще ви донесе повече връзки в обществото, по-висока цена за момичето и дълготрайна обществена и материална сигурност. Оценявам гостоприемството и щедростта, които ни засвидетелствахте днес — каза тя, подчертавайки бедността на дома ни с вяло махване с ръка, — ала в лицето на вашата дъщеря съдбата ви дава прекрасна възможност. Ако майката се справи подобаващо със своята работа, това незначително момиче може да си намери жених от Тункоу.

Тункоу!

— Говорите невероятни неща — осмели се да се обади баща ми предпазливо. — Но нашето семейство е скромно. Не можем да си позволим да ви заплатим.

— Бащице — с престорена любезност отвърна госпожа Уан, — ако стъпалата на дъщеря ви оправдаят очакванията ми, ще мога да разчитам на щедра отплата от семейството на момчето. Вие също ще получавате от тях различни дарове. Както виждате, и аз, и вие ще имаме полза от подобно споразумение.

Баща ми не отвърна нищо. Той никога не разговаряше за полската работа, нито разкриваше чувствата си пред нас, ала аз си спомних за зимата, последвала една сушава година, когато запасите от храна бяха оскъдни. Ходеше на лов в планината, но дори животните бяха измрели от глад. Успяваше единствено да донесе разни горчиви корени, с които майка и баба варяха бульон. Може би сега си припомняше срама, изпитан през онази година, и прехвърляше в ума си мисълта за даровете и колко ценни биха били те за семейството.

— Освен всичко това — продължи сватовницата, — по мое мнение дъщеря ви има необходимите качества да встъпи в лаотун с друго момиче.

Бях чувала тази дума и знаех какво означава. Лаотун представлява взаимоотношение, което коренно се различава от връзката между посестримите. Първото се създава между две момичета от различни села и трае през целия им живот, докато второто включва няколко девойки и се разтрогва при женитбата им. През краткия си живот дотогава не бях срещала нито една лаотун , нито бях вярвала, че самата аз бих могла някога да се нарека нечия сродна душа. Майка ми и леля ми бяха имали посестрими в родните си села, когато са били момичета. Сега и голямата ми сестра се бе включила в такъв клетвен съюз, а баба бе станала посестрима в заника на живота с още няколко вдовици от селото ни. Бях си мислела, че на свой ред аз също ще имам свои. Ала да имаш сродна душа бе нещо съвсем различно. Би трябвало да се чувствам развълнувана, но както всички останали бях втрещена. Такава тема не се разисква пред мъже, но ситуацията бе толкова изключителна, че баща ми не успя да се овладее и изтърси:

— Никоя жена в семейството ни не е имала лаотун .

— Семейството ви е било лишено от много неща досега — каза госпожа Уан, като се надигна от стола си. — Обсъдете положението, но помнете, щастливите възможности не ни спохождат всеки ден. Ще ви посетя отново.

Сватовницата и гадателят си тръгнаха с обещанието да се върнат скоро, за да проверят как се развивам. Аз и майка ми се качихме на горния етаж. Щом пристъпихме в женската стая, тя се обърна и ме погледна със същото изражение, което току-що бях забелязала в долната стая. А после, преди да успея да изрека каквото и да било, ме зашлеви през лицето с всичка сила.