Мишел Фейбър - Аленото цвете и бялото

— Ето — тя подава металния цилиндър на Софи, която приема предмета без възражения, но го оставя в скута си.

— Къде отиваме, госпожице?

— На едно място, където ще ти бъде много интересно, обещавам — отговаря Шугър.

— Ще успеем ли да се приберем навреме за лягане?

Шугър обгръща с ръка телцето на Софи и отпуска длан върху извивката на кръста й.

— Предстои ни дълъг път, Софи, много дълъг път — отвръща тя и чувства как й се завива свят от облекчение, усетила как тялото на Софи се отпуска и се притиска по-близо до нейното. После Софи поставя ръка върху корема на Шугър. — Но когато пътуването приключи, ти обещавам да ти намеря легло. Ще имаш най-топлото, най-чистото, най-мекото, най-сухото, най-хубавото легло на света.

Уилям Ракъм, собственик на парфюмериите „Ракъм“, позамаян от няколкото чисти брендита, които изпи, след като изпрати хората от полицията, стои в приемната на дома си, взира се навън, в дъжда, и се пита колко листове хартия не са били намерени; още колко от тях пърхат из вечерния въздух, залепнали са по прозорците на съседите му в Нотинг Хил, а може и да ги четат учудени минувачи, които са ги взели от някой жив плет или ограда.

— Това е всичко, което успяхме да намерим, сър — казва Лети, повишила глас, за да надвика воя на вятъра и шума на пороя. Тя добавя още няколко окаляли листа към мократа купчина по средата на килима, после се изправя, питайки се дачи господарят й наистина има намерение да изсуши всичко това и да го прочете или просто е държал да се почистят околните улици.

Уилям махва неопределено с ръка — и в израз на благодарност, и за да я отпрати. Тези последни находки от всичко, което Шугър е разпиляла така отмъстително по вятъра, не могат да добавят нищо към това, което вече е прочел.

Нежният ромон на женски гласове пред вратата подсказва, че излизащата Лети едва не се е сблъскала с Роуз. Какво домакинство! Пълен комплект прислужници, които шетат нагоре-надолу, при положение, че няма кого да обслужват, освен Уилям Ракъм, който кръжи безутешно около куп кална хартия — човек, който в рамките на една година се натовари с огромен брой тежки отговорности, и загуби жена си, брат си, любовницата си и — дай Боже поне това да не се окаже вярно! — единствената си дъщеря. Нима този човек няма какво друго да прави при тези обстоятелства, вместо да търси по улиците разпилени страници от роман, изпълнен с описания на убийства и мъчения на мъже?

Можа би трябваше да покаже драсканиците на Шугър на полицията, но му се стори, че случаят е прекалено спешен, за да им губи времето с това. Самата мисъл му се стори абсурдна — да очаква от полуграмотните полицаи да седят в приемната му и да бръчкат чела в опит да разберат нещо от трескавите бълнувания на една луда жена, вместо да излязат на улиците, за да я преследват и открият в плът и кръв!

Уилям се отпуска тежко в едно кресло. Рязкото му движение раздвижва въздуха и една от покривчиците на облегалките за ръце, покрита със сложните бродерии на Агнес, литва и пада на пода. Уилям се навежда, за да я вдигне, и я връща на мястото й, въпреки че тя е напълно ненужна. После взема една страница, изписана от Шугър — първата страница, която прочете, когато цял наръч от тези гротескни останки беше донесен в дома му. Тогава страницата беше още мокра, от нея капеше вода и можеше да се разпадне в ръцете му, но междувременно е изсъхнала в топлата приемна и сега шумоли в ръцете му като есенно листо.

„Всички мъже са еднакви“, гласят първите думи, изписани с тесни, зли букви. „Ако има нещо, което съм научила, откакто съм на тази земя, то е, че всички мъже са еднакви“.

Уилям отново издува устни, възмутен от това доказателство за леконравието на Шугър. Отново се смръщва при вида на обвинението към „мъжете-злодеи, вечния Адам“, което приема като насочено лично към него. Въпреки това, привлечен от порочния чар на клеветата, той продължава да чете:

Колко самодоволен си ти, читателю, ако принадлежиш към пола, който се гордее с хилавия хрущял между краката си! Въобразяваш си, че тази книга ще ти достави удоволствие, ще погъделичка сетивата ти, ще те спаси от ужасите на скуката (най-големият ужас, на който е изложен привилегированият ви пол) и че, след като я погълнеш като парче торта, нищо няма да ти попречи да продължиш да живееш както преди! Както сте живели от мига, в който Ева е станала жертва на измама в Райската градина! Но тази книга е различна, драги читателю. Тази книга е НОЖ! Бъдете нащрек; ще имате нужда от бдителност!