Мишел Фейбър - Аленото цвете и бялото

— Нямам нужда от теб, Чийзмън — казва тя категорично и прибира Софи по-близо до себе си, — няма да се отдалечаваме много.

Чийзмън отдръпва ръка, поставя длан зад врата си в карикатурно изображение на учудване и оглежда Шугър от глава до пети.

— Много ви е тежък багажът, госпожице — отбелязва той и примижава, хвърляйки поглед към издутата пътна чанта. — Доста неща сте взели като за кратка разходка, ако смея да отбележа.

— Нали ти казах, Чийзмън — тревогата кара гласа на Шугър да трепери и руши ледената й невъзмутимост, — решихме малко да се пораздвижим.

Чийзмън сваля очи към полите на Шугър и се ухилва:

— Тъй като ви гледам, не сте много за раздвижване, госпожице Шугър.

Гневът й придава смелост.

— Поведението ти е нагло, Чийзмън — сопва се тя. — Ще обърна внимание на господин Ракъм веднага щом се върна.

Но въпреки надеждите й да го стресне с тази заплаха, Чийзмън не трепва — само повдига вежди.

— Ще говорите с господин Ракъм, тъй ли? Когато се върнете? И кога точно ще бъде това, госпожице Шугър?

Чийзмън пристъпва напред. Застанал е толкова близо до нея, че я лъхва спиртният му дъх — точно пред вратата, през която тя копнее да мине.

— Ако позволите, госпожице Шугър — казва той замислено, скръстил ръце на гърдите си, и вдига поглед към мрачното небе, — струва ми се, че скоро ще завали — всеки момент ще плисне — тез облаци… — той клати обезпокоено глава. — Не им е чиста работата, не сте ли съгласна?

— Какво искаш да кажеш, Чийзмън? — пита Шугър и сваля ръка от рамото на Софи, от страх че може да го стисне прекалено силно поради обземащия я ужас. — Пусни ни да минем!

— Хайде, хайде, госпожице — увещава я кочияшът спокойно. — Какво би казал господин Ракъм, ако госпожица Ракъм — той кимва учтиво към Софи, — вземе да настине? Не мислите ли, че това е много възможно?

— За последен път ти казвам да ми направиш път, Чийзмън — казва със заповеднически тон Шугър, съзнавайки, че ако той не се подчини сега, няма да събере сили за повторна заповед. — Аз отговарям за здравето на Софи.

Но Чийзмън издува замислено устни и хвърля поглед назад, към екипажа.

— Не знам, госпожице Шугър — казва той. — Все си мисля, че другата гувернантка, дето дойде тази сутрин, няма да е на вашето мнение.

Той дори не изчаква да види ефекта от думите си, а веднага обръща длан нагоре и пита с театрален тон: — Това не беше ли дъждовна капка? — оглежда смръщено дланта си и продължава: — Наистина, нима господин Ракъм би искал дъщеря му да е навън, когато вали? И защо една гувернантка, която трябва да напусне поради лошото си здраве, държи да излиза в такова време?

Като го вижда застанал пред себе си, с обърнати нагоре длани, в очакване нещо да падне в тях, Шугър решава, че е разбрала намека му.

— Нека обсъдим това насаме — предлага тя, опитвайки се по гласа й да не проличи, че се е признала за победена. Може би, ако Софи не види с очите си как тя дава пари на Чийзмън, няма да разбере нищо. — Убедена съм, че ще стигнем до споразумение, което ще бъде изгодно и за двама ни.

— Не се и съмнявам, госпожице — съгласява се весело кочияшът и отстъпва встрани от портата. — Зад екипажа достатъчно уединено ли е според вас?

— Почакай ме тук за малко, Софи — казва Шугър и пуска багажа на земята, като избягва погледа на детето.

Когато се скриват от очите й, зад екипажа, Шугър бръква припряно в джоба на палтото си и измъква една смачкана банкнота.

— Ето, че вече се разбираме, госпожице Шугър — казва одобрително Чийзмън, със светнали очи.

— Ето, Чийзмън — казва Шугър и поставя банкнотата в протегнатата му ръка, — това са десет лири, цяло състояние за теб.

Чийзмън смачква банкнотата в юмрук и я натъпква в джоба на панталона си.

— Е, да — съгласява се той, — ще си купя с тях някоя и друга бира…

— Чудесно — казва Шугър, — пожелавам ти приятно…

— … обаче, госпожице Шугър — продължава той и я възпира, поставил пръст на рамото й, — на мен много пари не ми трябват. Искам да кажа, господин Ракъм знае колко ми плаща, какво мога да си купя с тез пари и какво — не. Няма как да се появя с някой лъскав костюм или със златна верижка на часовника, нали? Така че за мен десет лири означават само… страшно много бира, нали разбирате?

Шугър се взира в него и чувства как й призлява от ненавист. Ако изобщо съществува мъж, когото би искала да види привързан на леглото на героинята от романа си, как моли за живота си, докато тя разпаря корема му като на риба, това е именно той.